Изпепеляваща страст

🔸29

~Ерик~

В момента, в който зървам
Оливия си отдъхвам, че не е офейкала, след като се забавям малко повече от предвиденото. Точно, когато тръгвам към нея,
тя решава да смени посоката
и се насочва към пешеходната пътека. Тъй като е с гръб, не
ме забелязва. Тръгвам след нея, докато мобилния ми не извибрира от задния ми джоб. За момент спирам, за да проверя кой е,
когато ужасяващо свистене на гуми едва не проглушава ушите ми.

Буквално за секунди ставам свидетел на най-ужасяващата гледка в живота ми. Оливия
бива бежалостно пометена от черен автомобил, а крехкото
и телце полита с такава сила,
че се стоварва с гръм и трясък
върху асвалта. Сърцето ми бие с такава сила, че имам усещането,
че всеки момент ще изгърми.
След като си налагам да запазя хладнокръвие се втурвам към
нея и се моля на Бог, цветенцето
ми да е добре. Докато тичам
към нея, черният автомобил маневрира и отпрашва с мръсна гас. Мисълта, че инцидентът вероятно не е случайност ме покосява като комета, но за момента решавам да оставя тези мои подозрения..

-Оливия, цветенце, тук съм.
Моля те, отвори очи! - приклякам до нея и отмествам кичур коса от лицето ѝ. Веждата ѝ е сцепната
и от нея се стича струйка кръв отклоняваща се към ухото ѝ. Макар и по-слабо от нормалното долавям дишането ѝ, а това видимо ме успокоява. По откритите части от тялото ѝ забелязвам редица охлузвания.
С треперещи ръце набирам
номера на линейката, давайки
им координатите на мястото,
както и кратки разяснения относно инцидента и състоянието на Оливия. Имам усещането,
че изминава цяла вечност, а проклетата линейка така ѝ
не се появява. Около нас се стълпяват хора, някои от които
са станали свидетели на инцидента, а други просто, за
да нахранят любопитството си. Усещам как раздразнението постепенно запълзява във вените ми..

-Моля ви, отдръпнете се, тя
има нужда въздух! - обръщам
се с остър тон към любопитните "зрители", хвърляйки им предупредителен поглед.
Изглежда схващат намеква и кръгът около нас постепенно
се разхлабва.

-Цветенце, дръж се! -обръщам се отново към Оливия, надявайки се да ме чува и с опакото на ръката си замилвам красивото ѝ личице.

Отдъхвам си щом чувам познатите сирени и се моля
на Бог само да не е твърде късно.

***********

~Итън~

Вино. Чаши. Гласът на Марая Кери. Всички предпоставки за една незабравима нощ са налице, освен една - моята малка изкусителка. Надявам се съвсем скоро да
се появи, преди ерекцията ми
да експлодира. Тази дяволски прекрасна жена успя да ме направи подвластен на ласките
ѝ, но най-вече подвластен на любовта. Обичам я безумно много, така както не съм вярвал, че човек може да обича друго човешко същество. Но е факт! Оливия Андерсън се превърна в моя мечтан пристан. Моето начало и край..