Изпепеляваща страст

🔸28

~Итън~

—Радвам се, че се обади..знаеш,
че твоята компания винаги ми
е била изключително приятна.
— усмихнах се в отговор, а той радушно ме потупа по рамото. Надявах се и след предстоящия
ни разговор да е на същото мнение. Оливия вероятно щеше
да ме убие, но бях твърдо решен
да говоря с Кристофър и да сложа край на това прикритие и тайнственост около отношенията ни. Исках целият свят да е наясно, че тя ми принадлежи във всеки един аспект – тяло, душа..всичко, всяка частичка от нея.

—Твоята също, за мен е чест, че те познавам.— отговорих откровено. Съвместната ни работа преди години бе изключително ползотворна. Бяхме добър екип,
а успехите, които пожънахме бяха показателни.

Точно се готвих да подхвана темата, когато забелязах една
от сервитьорките да се насочва към нашето сепаре. Докато ни вземаше поръчката, забелязах
как не откъсваше поглед от мен, като в транс, нещо което не убягна и на Кристофър. Предишното ми Аз, вероятно би  пофлиртувало,
а след това би я изчукало, но това остана в миналото. Единствената жена, която щях да чукам и желаех до полуда беше моята Оливия. Червенокоската се оттегли засрамено, след като не я удостоих
с вниманието си, а аз изпуснах отегчителна въздишка. Мразех жените, които се предлагаха така лесно!

—Разбивач на женски сърца, а?
— подхвърли шеговито Кристофър,
а аз се усмихнах сконфузено. Това негово становище определено нямаше да повлияе положително на предстоящия разговор. Може и да се разбирахме, но това касаеше основно работата и общите ни интереси, но намесата на дъщеря му...това беше нещо съвсем различно. А фактът, че вероятно
ме възприемаше като женкар наистина ме притесняваше. Не е тайна, че до скоро се прославях като такъв, нещо с което не се гордеех, но това се промени, още мига, в който Оливия пристъпи
в кабинета ми.

—Това остана в миналото..— отговорих, отпивайки от кехлибарената течност.

—Да не би да има някоя специална жена в живота ти? Като се замисля ти беше споменал за това?!
— изглежда съдбата направляваше събитията и постепенно се насочвахме към същинската тема.

—Да, исках да поговорим именно за това.— изглежда пробудих интереса му, защото се облегна удобно, подпирайки с юмрук брадичката си, докато с очи ме разпъваше на кръст. Е, изглежда моментът настъпи!