Изпепеляваща страст

🔸21

~Оливия ~

Думите му се врязаха право в сърцето ми още преди умът ми
да бъде способен да ги осмисли. Сърцето ми заби като лудо, а в стомаха си усетих ято пеперуди. Неописуемо чувство – сякаш си се издигнал високо в небесата и се носиш в безтегловност.

—Моля те, би ли повторил? — имах нужда да го чуя отново, за да
се уверя, че това което чух, не приумица на замъгления ми
от възбуда разум. За няколко наносекунди тялото ми отново
бе приковано към леглото, а дъха
му се разбиваше в лицето ми.

—Луд съм по теб, принцесо..—целуна нежно устните ми,
преди да се насочи към ухото
ми.—Шибано влюбен съм в теб!
— прошепна с непринудена съблазън, преди отново да заключи погледа ми. Сълзи на щастие се заформиха в очите
ми. Опитах се да ги спра, но една
от тях триумфално се спусна към бузата ми, оставяйки след себе си мокра пътечка.

—Шш..недей. — с опакото на ръката си помилва лицето ми, преди устните му да се впият в моите. Целувката бе нежна и изпълнена с любов..разтапяща
и отнемаща дъха.

—Обичам те! —отроних след
като се отделихме от целувката останали без дъх. Тялото му застина над мен, докато очите
му изучаваха лицето ми. Поех ръката му и я поставих върху сърцето си, което препускаше
като лудо. —Усещаш ли какво ми причиняваш, така е от момента,
в който те видях!

—Кълна се, не знам с какво те заслужих, но знам, че искам да те задържа завинаги!—фразата да умреш от любов сега придоби смисъл. Приблъзнах ръце към слабините му, обхващайки пениса му. От устните му се отрони тихо ръмжене, преди да хване ръцете ми и да ги прикове над главата ми. — Готова ли си за трети рунд, принцесо? — повдигна закачливо вежда, преди да обвие устни
около едно от зърната ми.
Езикът му нежно и грациозно
се приплъзваше около ареола,
а след това лакомо засмукваше розовата пъпчица. Тялото ми трепереше от наслада, докато езикът му с неприкрита грация
ме докарваше до сладка лудост.
И в този момент в съзнанието
ми изкочи един въпрос..Как бях живяла до сега без него?! Без тази сладка, подлудяваща, първична лудост!

Със сигурност знаех едно, не исках да свършва! НИКОГА!

******

Слънцето постепенно залязваше, отстъпвайки място на ноща. Докато Итън се къпеше, реших да приготвя спагети. Нахлузих една негова тениска и се отправих към кухнята. Спестих си слагането на пантофи и пошляпвах боса по пода. Пристъпвайки в кухнята отново останах поразена от начина, по който беше проектирана. Изцяло в бяло,
с изключение на трите бар стола, които бяха в черно и сивите мраморни плотове. Минимализъм и неприкрита елегантност. Нещо към което се стремях и аз самата. Преди да се заема по съществено
с готвенето си пуснах едно от любимите ми парчета на Игор Крид и Тимати "Где ты, где я". Извадих една тенджера, сипах вода и я оставих на котлона. След като водата кипна сложих спагетите
и се заех със соса, който си беше изцяло мое хрумване и смеех да твърдя, че винаги се получаваше убийствено вкусно.