Изпепеляваща страст

🔸19

Слънчевите лъчи усърдно преминаваха през пролука
между завесите, приветствайки
ме с нежни ласки. Все още със затворени очи, протегнах ръка в дясно от мен, търсейки топлината на моята среднощна фантазия.
В мига, в който усетих, че мястото
е празно отворих очи, сканирайки всяко кътче в стаята. С неохота станах от леглото, и с мързеливи крачки се отправих към банята,
за да проверя и там. След като се уверих, че и там го няма се върнах в леглото. Малка бележчица привлече вниманието ми. Лежеше върху възглавницата му, карайки ме да се ударя с длан по челото, затова, че едва сега я виждам. Взех я нетърпеливо в ръце, сканирайки първо красивия почерк, а след това и самото съдържание.

"Добро утро, любима! Искаше ми се, когато отвориш очи да съм до теб, в теб и над теб, обладавайки
те по всеки възможен начин,
но за мой шибан късмет изкочи нещо неотложно. Докато ме няма си мисли за мен!

П.П. Моя!"

Отново усетих онзи познат гъдел
в стомаха си, а на лицето ми  цъфна доволна усмивка. Обичах този мъж, до полуда го обичах.
Появи се в живота ми като неочаквана буря, със заявка
за слънчеви дни. Въведе ме
в един нов свят, изпълнен със страст и удоволствия, показвайки ми сладостите на живота. От девица се превърнах в жена ална за ласки, любов и внимание. Жена, изпитваща потребности. Една ненаситна жена.

Сънят от предната нощ изплува в съзнанието ми, събуждайки в мен експлозия от емоции. Аз, Итън
и едно малко мъниче, едно перфектно уравнение с неизвестен резултат. Но това беше просто сън, илюзия, блян и въпреки това беше дяволски хубаво.

Оттърсих се от тези мисли и размисли за живота, фокусирайки се върху настоящия момент. Утре е денят, за който мечтая от както се помня, а именно дипломирането.
Не мога да повярвам кога изминаха три години, три прекрасни години. Спомням си първия ден в университета, колко развълнувана и същевременно изплашена бях. Но бързо успях да се адаптирам, да открия прекрасни приятели и да създам незабравими спомени.
Съвсем скоро щях да съм квалифициран интериорен дизайнер. Чувствах се горда
със себе си. В очите ми се заформиха сълзи, които побързах да изтрия — не исках да плача, било то и от щастие.

***

С родителите ми седяхме в лятната градина, коментирайки утрешния специален ден. Те бяха не по-малко развълнувани от мен, в очите им виждах онази искрица, която познавах толкова добре. Бях им благодарна, че ме подкрепиха, въпреки че имаха други планове за мен. Това, че уважиха желанието ми означаваше много за мен. Докато си приказвахме, се появи
и Вал, изведнъж любопитството
ми да разбера какво се е случило снощи ме връхлетя със страшна сила.