Изпепеляваща страст

🔸24

🔞

~Оливия~

—Съдбата отново ни среща,
любов! —разпознавам гласа
идващ зад гърба ми и усещам
как вътрешностите ми се преобръщат. Кръвта забучава
в ушите ми, а тялото ми се
изпълва с опустошителен гняв.

Бавно се извърнах по посока
гласа, изправяйки се лице в
лице с моя кошмар от миналото.
За момент тялото ми поддаде,но успях да се закотвя на място. Погледът му блуждаеше по тялото ми като едновременно с това скъсяваше дистанцията по между ни. Изведнъж нуждата да се махна
от това място заби със зверска
сила в гърдите ми. Без много да
му мисля се врътнах на високите
си обувки и хукнах да бягам. Мислено се проклех за дето не
бях сложила равни обувки, но
сега не му беше времето да влизам в безсмислени дебати със самата себе си. Бягах с всички сили, привличайки не малко погледи към себе си. Дробовете ми се разкъсваха от нуждата да си
поема въздух. Спрях за секунда колкото да нормализирам дишането си, когато усетих груба длан да увива около китката ми.

—За къде бягаш, любов?— гласът му изсвистя зад мен, преди грубо да ме придърпа към себе си. Притисна ме към тялото си, парирайки всяко мое движение.
Отмести косата ми, пропълзявайки с устни към ухото ми.— Липсвах ли ти?— нашепна, затягайки захвата си. Дъхът му прогаряше болезнено кожата ми, а паниката започваше да превзема тялото ми.
Боже, помогни ми!

—Какво искаш от мен?— изхленчих, опитвайки със
сетни сили да се освободя от желязната му хватка. Имайки предвид телосложението му,
нямах никакъв шибан шанс,
но това нямаше да ме спре.
За мой огромен ужас уличката,
на която се намирахме беше безлюдна..дори да виках за
помощ едва ли някой щеше
да ме чуе.

—Искам теб!—отсече с непоколебима решителност, засмуквайки кожата на вратата ми. Стомахът ми се сви от погнуса, а сълзите  неконтролируемо закапаха по лицето ми.

—М-моля те..недей!—примолих
се, извивайки се в ръцете му,
но единственото което получих
бе ехидния му смях, който щях
да помня до края на дните си. Точно, когато бях изгубила надежда, някой го издърпа
грубо от тялото ми..карайки
ме да изпусна въздуха, който
бях задържала.

~Итън~

Гневът изпълва до краен
предел тялото ми, съзирайки миничето ми да се бори в
ръцете на някакъв изверг.
Ръцете му, които възнамерявах собственоръчно да счупя,
се разхождаха собственически
по тялото ѝ, докато тя упорито
се дърпаше. Щях да го убия! Тръгнах към тях като биг, на
който са размахали червен влаг, усещайки как семето на раздора покълва със заплашителна сила
в тялото ми. Мигът, в който се докопах до нещастното копеле,
го хванах за яката, издърпвайки
го от треперещото ѝ тяло.