Изпепеляваща страст

🔸23

~Оливия ~

—Какво? Този кучи син, ще
го убия! — разказах на Вал за изненадващата поява на онзи негодник, с когото имахме нещастието да се запознаем
преди две години. Тогава за малко не ме изнасили. Бяхме на едно
от онези колежански партита с тонове алкохол и музика способна да отнеме слуха ти. Той също присъстваше, не бяхме приятели, но посещавахме един и същи университет и се познавахме.
Ако трябваше да бъда честна, намирах го за симпатичен, но
след онази нощ той се превърна
в мой кошмар. Ако Вал не беше влязла в онази стая по случайност, вероятно щях да бъда брутално изнасилена. Бях благодарна на
Бог, че ми я изпрати в онзи момент.

—Ако преди това аз не го
убия! — тръшнах се на леглото, масажирайки слепоочието си.
Бях на ръба на нервна криза,
не ми стигаше цялата драма с
Аманда, а сега и Гидиън. От
до скоро спокойния ми живот нямаше и следа. Осъзнавах, че животът не е само цветя и рози,
но всичко това ми идваше в повече.

—Трябваше да повдигнем обвинение! Жалко, че го оставихме да му се размине.— отвърна, тръшвайки се до мен.

—Знаеш, че не исках нашите да научават..в този период имахме проблеми с IT компанията..ако им бях поднесла и това, щяха да рухнат напълно.

—Така е, миличка, но такива
като него не бива да остават безнаказани..в противен случай това ще продължи да се повтаря. Много момичета за съжаление нямат твоя късмет..— думите
ѝ сякаш прогарят душата ми, а вината заблъсква болезнено в гърдите ми.

—По дяволите, права си, но
в онзи момент не мислех рационално..исках просто да забравя!— смотолевих, усещайки как сълзите обливат лицето ми –парещи и пропити с горчилка. Взех една от пухените възглавнички и я притиснах
към лицето си. Само ако можех
да залича всички тези токсични спомени. Но това е животът, трънливите пътеки са неизбежни, болката и разочарованието са просто неизбежни. Дядо винаги
ми казваше, че ако искам да се насладя на дъгата, преди това трябва да изтърпя дъжда.
Това звушеше толкова правилно.

—Аз съм страхливка..— пророних, свивайки се като охлюв, който е надушил опасност. За съжаление аз нямах черупка, в която да
се скрия и ако исках да оцелея, трябваше да се боря. Нямаше друг вариант.

—Това не е вярно, слънчице! Ти си смела, силна и борбена..и не искам да чувам подобни думи да излизат от устата ти. Както ти самата каза, в онзи момент си мислела за семейството си, не си искала
да ги подлагаш на този стрес.
Това не е страх, а проява на милосърдие и загриженост.