Изпепеляваща страст

🔸15

Денят ми премина сравнително добре.Ходих до университета, за да свърша някои административни задачки относно дипломирането до което оставаха само две седмици, а вълнението в мен нарастваше все повече с всеки изминал ден. Да бъда интериорен дизайнер бе мечтата ми и съвсем скоро щеше да се реализира.Все още не мога да повярвам, че се случва.Творчеството винаги ми е носело наслада, да изразя себе си под една или под друга форма, оставяйки частичка от себе си. Чувствах се горда и удовлетворена с това, че сама избрах своя път и послушах сърцето си.

Но да се върнем към настоящето,
а именно проблемът на дневен ред..баща ми прецени, че ще бъде чудесно ако поканим Итън на вечеря, за да си припомнят добрите стари дни и разбира се
да разпита за работата ми в имението.Нямам против тази среща, но се страхувам да не ни разкрият,отношенията ни с Итън все още са в процес на изграждане и стабилизация, когато дойде моментът аз лично ще им споделя, но не сега..твърде рано е,а и не е етично като вземем предвид факта, че той ми е нещо като шеф. Почукване на вратата ме извади
от потопа на мислите ми.

-Да?!-внушителната фигура на баща ми изпълни рамката на вратата, а устните му се изпънаха в сладка усмивка.Сините му очи грееха, стопляйки всяко кътче в душата ми.

-Какво правиш, розичке?-сладкото му обръщение едва не разтопи сърцето ми. Винаги сме имали специална връзка, освен баща и дъщеря ние винаги сме били, и много добри приятели.Достатъчен му бе един поглед, за да състави цялостен анализ на състоянието ми.Имах късмет с баща като него, толкова грижовен,подкрепящ и любвеобилен.

-Просто седя и си мисля.-потупах мястото до себе си, давайки му знак да се присъедини.

-Още снощи на вечеря забелязах, че си някак умислена.. отнесена. Тревожи ли те нещо?!-следеше внимателно реакцията ми, да не
би случайно нещо да му убегне, а мозъка ми трескаво се блъскаше да измисли правдоподобноизвинение за моето необичайно поведение без да се издам по някакъв начин.

-Нищо особено, нали знаеш, че скоро е дипломирането..вълнувам се и постоянно мисля за това.

-Надявам се да е така, нали знаеш, че ако криеш нещо от мен ще разбера?! - точно от това се опасявах.

-Не крия нищо, бъди спокоен!
-ох как мразех да лъжа, но обстоятелствата го налагат.