Изпепеляваща страст

🔸27

~Оливия ~

Измина седмица от както видях Аманда и Гидиън в "Dante".
Всеки поотделно представляваше опасност, но в комбинация представляваха бомба със закъснител. Бях сигурна, че кроят нещо, а това, че все още не бяха напомнили за себе си, не вещаеше нищо добро, а само усилваше безпокойството ми. Не споделих
с Итън, поради простичката причина, че не исках да го тласкам към повторна саморазправа с Гидиън..последния път едва не
му остана в ръцете. Не давах и пет пари за онзи жалък задник, но не желаех да омърси живота ни по такъв начин.

През тази седмица започнах
работа по нов проект. Нещо
което не бях правила до момента
и което представляваше огромно предизвикателство. Работех по интериора на нов клас самолети
и към момента всичко вървеше
по мед и масло. Това беше
като сбъдната мечта, голяма възможност, но и риск, защото беше нещо коренно различно
от досегашните ми проекти. Въпреки това бях уверена в себе
си и възможностите си, и бях дяволски нахъсана да се потопя
в работата.

Отпивам глътка от айс фрапето и се наслаждавам на вкуса полепващ по небцето ми. Определено имах нужда от нещо разхлаждащо и едновременно с това да държи ума ми буден.

—Розичке, как върви работата?
— вдигам поглед от чашата, срещайки топлите кафяви очи
на баща ми. В ръцете си държи бутилка вода, а по челото му са избили ситни капчици пот, от което ми става ясно, че е правил дневния си крос. Това му беше нещо като ритуал и го правеше от както се помня. Така подържаше добрия тонус на тялото си и и повдигаше духа си. Винаги е бил истински пример за подражание!

—Много добре, нещата се развиват по план. — на лицето му грейва горда усмивка, която стопля сърцето ми. Преди да се оттегли, разрошва косата ми, както
когато бях малка и се изнизва тихомълком. Някои неща никога не се променяха!

Докато пресушавам фрапето
си, от кухнята долавям аромат
на бекон, но противно на очакванията, стомахът ми
се преобръща, а ръката ми инстинктивно се залепя за устата ми. Хуквам към най-близката
баня и се моля да не съсипя новия персийски килим. За щастие достигам до банята на време. Затръшвам врата след себе си и
се стоварвам на колене върху мраморния под. След като връщам плодовата салата, която бях хапнала за закуска пускам водата
и се изправям да измия зъбите си.