『Buy my love』

°15°

-Ти с Тейонг ли говори?-попита японеца, щом чернокосия свърши разговора.

-Да.

-Нали уж с Джехьон щеше да говориш, защо тогава си звъннал на гаджето ми?!

-Ти да не ревнуваш,а?-попита Дойонг, вдигайки едната си вежда.

-И какво ако ревнувам. Това доказва колко много обичам гаджето си.

-Както кажеш.-каза чернокосия и извади някаква стара плетена гривна.

-Още ли пазиш тази гривна? Нали сега си с Джехьон, няма смисъл да мислиш за онова момче.

-Да, знам. Но не мога да я хвърля, тя е наистина ценна за мен.

Дойонг стисна в ръката си гривната, спомняйки си за момчето, което му я даде. Това момче бе първата любов на Дойонг, не можеше ей така да го забрави. Дори да не искаше да си го признае чернокосия бе все още малко влюбен в това момченце.

-Влюбен ли си още в него?-попита японеца,виждайки че приятеля му се бе замислил.

-Малко.-каза тихо той.

Накамото не знаеше кое е това момче. Знаеше само, че то бе спасило живота на чернокосия и също че явно живее в Тегу, където преди живееше и самият Дойонг.

-Какво каза Те? Ще ни вземат ли или не?-смени темата русокосия.

-Той каза, че те още не са приключили, но могат да дойдат да ни вземат и да отидем в тяхното училище, за да ги изчакаме.

Чувайки това, русия ококори очи. Как така щяха да ги чакат в тяхното училище? В училище, където е пълно с наследници на големия компании.

-Дойонг, разбираш ли къде ще отидем?-попита го притеснено Юта.-Ще отидем в училище пълно с някакви сноби. Представяш ли колко надменно ще ни зяпат?

Чернокосия се замисли. Наистина преди да приеми не се бе замислял какво щеше да е да отиде на такова място. Единственото нещо, което го интересуваше тогава беше мисълта как ще може да бъде до Джехьон. Но сега като си помислеше за това изобщо не му харесваше идеята някой да се държи надменно с него.

-Дали да не откажем?-попита чернокосото момче приятеля си.

-Не, няма да откажем. Искам да видя Те, сигурен съм че и ти искаш да видиш Джехьон. Затова просто няма да обръщаме внимание на тези надменни глупаци.