『Buy my love』

°1°

-Какво искаш от мен, татко?-Джехьон тъкмо се качваше в своето ферари, когато баща му се обади.- Зает съм.

-Джехьон, не ме интересува, че си зает! Тези твой работи могат да почакат. Сега ми трябваш.- каза мъжа от другата страна на слушалката.

Кестенявокосия извъртя очи, но все пак се примири с искането на баща си. Все пак ако не направи това, което искаше, на стареца вече щеше да му прелее чашата и да вземе скъпата кола на Джехьон. А той не искаше това да става.

-Е, какво ще трябва да правя?-момчето запали колата и зачака отговора на баща си.

-Отиди в предградията, във фирмата, там ще трябва да намериш секретар Чой, за да ти даде едни документи.

-Добре,разбрах!- кестенявия затвори телефона и потегли с колата си.

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

-Джехьон, много време мина! Как си? На колко години стана? Учиш ли още?-попита го секретар Чой.

-Добре съм, на 19 съм и също съм последна година.-отвърна Дже леко изнервен от въпросите на секретаря,които всеки път го пита.- Е, какви документи трябва да ми дадете?-попита с лека  надменност кестенявокосия.

-А, да вярно!-мъжа отиде до бюрото и взе някакви книжа от там.-Ето, вземи ги. Трябва да ги дадеш на баща си.

Джехьон взе книжата от възрастния мъж и започна да ги разглежда. Това му действие изненада доста мъжа, след което той се опита да вземе документите от Джехьон, но той не му позволи.

-Какво толкова криете, господин Чой?-каза надменно Дже.-Какъв е проблемът да видя какво представляват тези документи,а?

-Няма никакъв проблем,господарю, но…

-„Но” какво?

-Просто баща ви ми нареди никой да не ги разглежда включително и вие.

Кестенявокосото момче го изгледа подозрително, но все пак кимна в знак на разбиране. След това просто излезе от сградата и се качи в колата си, потегляйки на някъде.

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

-Какво е толкова важно, че да не мога да го видя? Сигурно ми търси отново половинка. -каза си сам на себе си Дже.-Е, тогава нека разберем.-каза момчето, спирайки на светофар.