『Buy my love』

°36°

Джехьон влезе в кафенето, в което си бе уговорил среща с Юта и Тейонг. Огледа се из цялото заведение, докато накрая не забеляза двете момчета да седят на една от масите, говорейки си. Той побърза да седне при тях.

-Е, Дже, защо поиска да поговорим само тримата? Защо трябваше да бъдем без Дойонг?-попита Те и облегна главата си на рамото на русокосия.

-Ако Дойонг беше тук плановете ми щяха да се съсипят.

-Планове?-попита объркано Юта.

-Смятам да изненадам Дойонг с нещо наистина много голямо.

-Не знам с какво повече можеш да го изненадаш. Напълно съм сигурен, че Дойонг все още не си мисли, че сънува.-добави японеца и отпи от кафето си.

-Скъпи, ние с Джехьон сме богати. За нас да подариш някаква кола и то ауди е все едно да ти подарят букет цветя скъсан от градината на майка ти. Разбра ли сравнението?-отвърна му Тейонг, при което русия веднага остави чашата си с кафе настрани и погледна скептично към гаджето си.

-Това сега да не е намек за това, че ти подарих само цветя без някакъв подарък,като се върна от Тегу?

-Не, разбира се! Аз не съм такъв човек, но наистина можеше да се постараеш с изненадата си.

-Вие двамата спрете!-почти извика Джехьон, привличайки вниманието на другите двама.-Извиках ви, за да ми помогнете с изненадата за Дойонг, а не да ми спорите за вашите подаръци или изненади.

-Добре тогава. Какво си намислил, Дже?-попита го Те.

Джехьон облиза нервно устни, с което веднага накара червенокосия да присвие очи и да започне да го гледа подозрително.

-Облиза устни това означава, че все още не си сигурен дали да го правиш. Джехьон, какво си намислил?

-Аз... ами нали знаете, че завършваме другия месец?

-Да, това всички го знаем.-отвърна му скептично Накамото.

-А като завършим вече ставаме възрастни...

-На къде биеш, за бога, Джехьон?! Стига си овъртал, а направо казвай това, което искаш да кажеш! Не можем да седим тук вечно!-прекъсна го Те вече напълно раздразнен от странното поведение на приятеля му.

-Мисля да предложа на Дойонг да се ожени за мен!-каза го на един дъх брюнета.

Настъпи тишина между тях. Единствените звуци, които се чуваха идваха от останалите клиенти на кафенето и персонала, но от трите момчета нито едно от тях не издаваше и звук. Тейонг си отвори устата и тъкмо щеше да каже нещо, с което щеше да разчупи тази тишина,която бе настъпила, но думите веднага му изчезнаха от ума.