Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

9 глава

РУМЯНА

Мишо беше на път за Русе. Каза ми, че имал нещо, което искал да обсъдим. Така и не си беше направил труда да ми каже по телефона, но явно беше такъв. Обичаше да обсъжда нещата на място. Не можех дори да кажа в какво настроение беше. Тей като дори не знаех за какво беше извикан. И той не знаеше. Но имаше нужда от някой, с който да обсъди това, за което беше там. Часът минаваше осем, а навън одавна се беше смръчало. Нямах какво да правя, затова реших да сготвя нещо. Не бях най-добрата в кухнята, но бях направила ориз с пиле, гъби и чушки на тиган и взех зелена салата, която много обичах. Ядеше се. Щом не бях мъртва до сега - значи нямаше начин да бъде отровно. Бях се преоблякла в негова черна тениска. Честно, сега ми беше супер странно да се видя в черно. Мишо ме научи само със светли цветове и сега ми беше странно. Тъкмо си смених превръзката, когато чух входната врата да се отваря и ноктите на Зет как изтракаха по ламината. Смъкнах тениската надолу и излязох от банята.

Мишо като един типичен мъж се оттърва от обувките си като ги изрита нанякъде, без да му пука и остави някакво черно куфарче отстрани. Клекна, за да махне каишката на Зет, който веднага ме надуши. Щом Мишо му махна каишката, заедно с масивната верига, които останаха в ръката му, Зет тръгна към мен и седна пред мен. Започна да мята опашка и да ме гледа с тези наистина големи и тъжни кафяви очи, което накара усмивката на лицето ми да засияе. Разбира се, че го погалих и му обърнах внимание. Нямаше как иначе. Погледнах към Мишо, който все още беше с неговата безчувствена маска. Явно все още не можеше да се отпусне.

— Всичко наред ли е? – попитах го и се изправих.

Той остави веригата с каишката на Зет настрани и махна черното си кожено яке. Отидох до него и се надигнах на пръсти, за да мога да го целуна по устните. Той веднага уви ръката си около кръста ми, отново внимателно, и притисна устните си в моите. Сякаш цяла вечност беше чакал да ги усети. Долепи ме плътно за него и целувката стана по-гореща и настоятелна. Влагата между краката ми не закъсня, тей като този мъж ми влияеше по неописуем начин. И много обичах този начин по който ми влияеше. Аз също му влияех и доказателството за това разтеше срещу корема ми. Притиснах се в него и се отърках, но той прекъсна целувката и спря движенията ми.

— Трябва да се възстановяваш. Без секс. Възможно е така да ти се разкъсат шевовете, а аз не искам това. – опря челото си в моето и погали бузите ми. – Тук ухае... страхотно и много вкусно. Трябва да си почиваш!