Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

16 глава

Беше избрала да бъдем навън, което малко ме разтревожи, защото не исках някой да ни види. Ако тръгнеше слуха - бързо можеше да се разпространи и да стигне до Мишо. Нямах намерения да правя каквито и да е било сцени. Затова просто най-спокойно седнах на стола срещу нея, а тя ми се усмихна с перфектно начервисаните ѝ устни.

Яркочервеното червило можеше да го сбъркаш със светофар. Тъмните сенки на очите ѝ ги караха да се сливат с тях, защото и те бяха черни. Както и косата ѝ. Тя беше перфектно изправена със страхотна стойка и излъчване, но изглеждаше така сякаш имаше екстеншъни. И имаше направени вафлички в корените. Имаше страхотно изчистено лице, без никакви пъпки, вдлъбнатини, но имаше леки бръчки. Беше слаба, стройна с доооста големи цици, които бяха силикони и си личеше. Беше се облякла топ с бели пайети и тънки презрамки, с наистина дълбоко деколте и къса поличка с леопардови окраски. Сега вече наистина приличаше на курва. Ноктите ѝ бяха много остри с всякакви камъчета по тях, за да могат да блестят. Почувствах се грозна покрай нея.

— Здравей, Руми! Чест е за мен, че може да си поговорим без сина ми да ни притеснява. – тя протегна тънката си ръчичка към мен и ми се усмихна някак злобно, показвайки избелените си прави зъби. – Спокойно. Ръцете са ми чисти и не съм бутала нищо друго преди да дойдеш. Е, освен чашата с коктейла си.

— Благодаря за... информацията. – най-накрая поех ръката ѝ, сякаш спокойна, че не беше бутала нечий пенис. Стисна силно ръката ми, сякаш се опитваше да ме изпита, но ѝ аз не ѝ останах длъжна и стиснах с всичка сила, което я накара да изкриви лицето си в болезнена гримаса. Моментално отдръпнах ръката си и се направих сякаш я съжалявах. – Прости ми, не си знам силата! Когато си свикнала цял един живот да държиш пистолет и то явно си остава.

— Няма проблем. Разбирам те. – опита да запази тона си и да скрие "охкането" от силната ми хватка. След това възвърна усмивката си и върна погледа си на мен. Гледаше ме така сякаш ме преценяваше дали можех да работя като проститутка. – Не съм ти поръчвала нищо, защото не знам какво ще пиеш. Пък и не искам да си мислиш, че искам да те отровя.

— Добре съм и без нищо. Дойдох тук, за да разбера за какво искаш да говорим. – реших да карам направо.

— Нетърпелива си. А едва се познаваме с теб. Първо искам да ти честитя лично за спечелването на Мис Русе. Определено сина ми има вкус за жените. – това... като комплимент ли трябваше да го приема? Замълчах си. Изчаках я да продължи. – Знаеш ли за Елена?