Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

19 глава

МИХАИЛ

Както и предполагах Румяна не се прибра. Не се притесних особено, защото знаех къде беше. На сутринта, докато разхождах Зет, нарочно се завъртях няколко пъти, покрай апартамента ѝ, но жива душа нямаше. Може би спеше до късно, както винаги, но исках да я видя. Антонио ми нахвърли нещата и осъзнах, че и аз не бях прав с моето държание спрямо Румяна. Естествено, че като жена щеше да се тревожи себе си, но и аз знаех, че нямам нищо. Преди година се бях изследвал, защото тогава един познат се беше заразил със СПИН от една, с която бях спал и аз. Не, че тогава бях много изплашен или паниран да не би да бях заразен с нещо, но просто информативно. Мисля, че просто трябваше да споделя това на Румяна, вместо да ѝ се ядосвам, но просто не очаквах това от нея, след тежък ден на работа. Беше ми се насъбрало. Реших да се кача, заедно със Зет, и се поздравих за това, че си бях извадил ключове за нейният апартамент. Крайно време беше де. Защото ако нямаше намерения да ми отвори, поне директно щях да си вляза. Така и направих.

Вкарах ключа, отключих и влязох вътре в апартамента. Беше тихо и тъмно. Определено си беше почитателка на тъмнината. Спалнята ѝ беше затворена, затова тихо и внимателно отворих вратата и се подадох в тъмната стая, но един поглед ми стигна да разбера, че нямаше никого. Останах леко изненадан, тей като по принцип спеше тук. А и стаята беше студена, сякаш не беше влизала в нея. Само надникнах в кухнята, която беше до стаята ѝ, за да бъда сигурен, че не беше там и се отправих към хола. Този апартамент беше прекалено малък и тесен за едър мъж като мен. Зет буквално ме завлече към помещението, което използваше за хол. Моята розичка се беше излегнала на дивана си и спеше дълбоко. Както и очаквах. Забелязах, че на масата имаше затворен лаптоп и една флашка върху него. Сигурно беше нещо за работата ѝ. Обаче нещото, което ми привлече вниманието беше празното шише водка и кола. Тази комбинация за мен беше като сироп за кашлица, но на Румяна сякаш ѝ харесваше. Зет се навря изпод масата и започна да души.

— Боже, момче, излез оттам! – заповядах му, а той се измъкна внимателно на заден ход и ми натика нещо в краката. – Какво е това? – попитах го и се заведох, за да взема друга флашка. Интересно, още една. – Сигурно доста е работила до късно. – оставих другата флашка на масата до лаптопа и след това преместих погледа си на другата. Защо имаше две? А дали служеха за работа? – Според теб изневерява ли ми? – попитах Зет, а той само ме гледаше с кафявите си очи. – Нека разберем.