Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

22 глава

МИХАИЛ

Волейбола определено не беше моят спорт. Мадлен ме беше помолила да играем заедно волейбол с нейни приятели. Нямаше спор, че не беше забавно, но мамка му, не можех да спра да мисля за Румяна и това какво ли правеше. Снощи като споделих на Мадлен за живота си, тя ми сподели и нейния. Оказа се, че тя беше от онези момичета, дето биват задоволени от всичко, но не и от обичта на родителите си. Майка ѝ и баща ѝ били взискателни и влиятелни хора и искали от нея възможно най-доброто. Карали я да учи, пращали я на частни уроци и отделно да играе волейбол, в което беше адски добра. Докато един ден не намерила удоволствието от секса с нейн познат и редовно го правили за разпускане. Въобще даже бях забравил, че беше само на петнайсет години. Беше нисичка, но така добре играеше волейбол, че чак ме изумяваше. Имаше добро оформено тяло, с пищни форми, които караха мъжете да завъртат глави след нея. Заглеждаше се по мен и аз ясно го виждах това. Тя се опитваше да се скрие от това, но нямше начин, защото за толкова години бях научил всички номера на жените за заглеждането им. Осъзнах, че имаше още толкова много жени, които не бях минал, но не ми пукаше особено за това. Май вече започвах да се плаша от това и най-вече от венерическите болести. Май и тази година щях да си пусна някое друго изследване, колкото и да не исках.

— Хайде, Мишо! Невъзможно е да си толкова зле! – извика ми разочаровано Мадлен, а аз тръснах глава, за да се оттърва от мислите си.

— Напротив, възможно е! – извиках в отговор, а тя взе топката и дойде до мен.

— Има ли нещо в което те бива? – попита ме заинтересувана и аз кимнах.

— Да убивам и прикривам следите си. Брои се! – побързах да кажа преди да отрече, а тя само се огледа смаяно и прочисти гърлото си.

— Така, нещо нормално. – уточни ми, а аз се замислих.

— В секса доста си ме бива. – изхвалих се, а тя извъртя очи и се засмя.

— Не се и съмнявам в това, но спорт. Някакъв, какъвто съществува. Все има нещо в което си добър! – тя заподскача от инат на пясъка, защото и аз не си признавах.

— Защо трябва да съм добър в други неща? – поинтересувах се, а тя се завъртя покрай мен. Пусна топката да падне на пясъка и ръката ѝ направи полукръг от талията ми по гърба, докато не се появи в полезрението ми. Хванах ръката ѝ, завъртях я, опрях я плътно в мен с крак между нейните, и я наклоних. – Издадох ли се?