Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

6 глава

По фалшива снимка не можах да направя 🤣, ама К'вот такова. Представете си, че не виждате жалкото подобие на Фотошоп. Нещо такова трябва да изглежда снимката.

Днес най-накрая щях да отведа Румяна вкъщи. Имаше още да се възстановява, но ѝ отредиха домашно лечение, тей като на лекарите им изядох белият дроб за това. Тя вече можеше да ходи и сама, но гледах да не го предприемам. Беше ми рисково все още. Искаше най-накрая да си вземе душ. Като нормален човек, както каза тя. И като за довиждане - тегли една майна на една от сестрите, защото я е дразнила. Щом разбрах, исках да отида и да покажа на онази сестра с кой си е имала работа, но Румяна успя да ме успокои. Също така ме увери, че се беше оправила с нея и никак не я е жалила и здраво я беше нахранила. Забелязах, че се шегуваше повече от обикновено. Не, че ми беше проблем, даже напротив - усмихваше се повече.

— Хей ти! – чух твърде познат глас и с голяма изненада открих, че това беше Тияна, която сочеше Румяна, която се усмихваше широко.

— Хей ти! – Румяна направи същото и тръгна към Тияна.

Двете се прегърнаха, точно като две най-добри приятелки. Те много се сприятелиха по време на сватбата и постоянно се смяха. Беше хубаво да видя моето момиче и дъщеря ми да се разбират. Още повече - да бъдат приятелки. Мисля, че в този момент заобичах Румяна още повече. Двете с Тияна така добре се разбираха, сякаш от цял живот се познаваха. Отидох до тях и придърпах Румяна до мен, обаче с едно на ум да не я нараня по някакъв начин. Тияна замлъкна, огледа ни и се усмихна широко.

— Сега вашата сватба ли ще чакаме? – попита ни.

— Не. Определено не. – отговори Румяна преди да успея да кажа каквото и да било. – Добре съм и така. Без брак. По-добре ми е.

По-добре? Хм, всяка жена е искала да се види с булчинска рокля. Мисля, че и двамата не искаме да виждаме сватба в близкото бъдеще.

— Права е. Един подпис и пръстен не ни решава връзката. Нито любовта ни. – казах и поставих целувка по косата на Румяна.

— Дойдох, за да ви дам снимките от сватбата. Реших, че ще бъде по-добре след като се възстановите да ви ги дам. – тя ни подаде бял плик и Румяна побърза да го вземе.

— Благодаря! Ще си ги пазим. – каза тя с усмивка. – Хайде да вървим. Вече искам да си взема душ като хората.