Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

30 глава

Пристигнахме пред къщата на жената, която беше отгледала Мишо. Той самият дори се двуумеше дали да слезе. Страхуваше се от това как щеше да реагира тя, макар и да си бяха говорили по телефона. Не знаеше какво да очаква. Не знаеше дали щеше да се държи с него толкова добре, колкото и преди. Ръката му все още седеше на скоростният лост и виждах как беше готов да запали колата и да потегли. Затова сложих ръката си върху неговата, за да го накарам да погледне към мен. За краткият период от време, в тез очи тъмносини се четеше силно колебание, докато не ги съсредоточи отново върху малката къщичка, където беше израснал.

— Не мога! Знаех, че беше лоша идея! – той посегна към ключа в стартера, а аз побързах да го ударя по ръката.

— Няма "не мога", няма "не искам"! Ти сам ме отучи от тези думи. Престани да се дърпаш от всичко и всички! Това не е моят мечо. – казах му, обаче той поклати глава. – Добре! Заминавай си! – отворих вратата и излязох от колата, преди той да успее да ме хване.

— Румяна, върни се тук! – чух ръмженето от колата му, а аз само му размахах среден пръст и тръгнах към зелената врата за входа на двора. – Румяна! – вратата на пикапа се отвори и вече знаех, че беше в капана, който му бях устроила.

— Ооо, не си познал! Няма да я бъде твоята. Винаги е била на твоята, но този път можеш да си го начукаш отзад.

Звъннах на звънеца и точно когато той обви ръце около мен, от къщичката излезе ниска жена с кестенява коса прибрана с една шнола назад. Мишо ме пусна като опарен след като я видя, но остана на мястото си. Топлите ѝ тъмни очи веднага ни обходиха и двамата, но най-вече се спираха на Мишо. Разбираемо - не го беше виждала от години. Тази жена излъчваше точно майчинска обич. Беше като една сила, приканваща те да отидеш и да я прегърнеш, за да я усетиш. Лека небрежна усмивка заигра по устните ѝ, смекчавайки още повече погледа си. Тя те омайваше само с погледа си. Караше те да усещаш едно спокойствие обливащо тялото ти. Направо не можеше да се опише това, което усещаше покрай нея.

— Излязох точно на време! Знаех, че сина ми ще се опита да избяга. – щом каза това, извъртях леко глава към Мишо, който се изчерви и всичко това черно по него силно си контрастираше с руменината заляла бузите му.

Изглеждаше така, сякаш беше направил някаква беля и сега се чудеше как да се измъкне от това да бъде обвинен. Тез очи тъмносини гледаха навсякъде, но не и към нито една от двете ни. Жената изляза навън и ми направи знак да почакам. Казах само с устни "няма проблем" и проследих как отиде до Мишо, който ясно отказваше да я погледне. Тя беше много нисичка и Мишо покрай нея изглеждаше точно като някоя мечка. Изглеждаше така, сякаш чакаше майка му да му се скара за нещо. Ако имаше опашка - щеше да бъде свита. Той погледна към мен, сякаш търсеше удобрението ми за нещо и аз кимнах. Веднага след това разбрах, че искаше разрешение да я погледне. Щом го направи, устните му останаха в една правя черта и се чудеше какво да направи.