Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

10 глава

Бяхме се оправили, разходили Зет и пили кафе заедно, но усмивката през целият ден седеше, заради оргазма, който получих. Сякаш цял живот го бях чакала и беше наистина силен. Такива, каквито само Мишо можеше да ми предостави. Той също се усмихваше повече. Когато се върнахме, Мишо искаше да тренира, защото трябвало да си възвърне мускулната маса. Той не само правеше лицеви без проблем, но и ме накара да седна на гърба му, за да можел да има повече тежест. И пак се набираше без никакъв проблем. Запитах се колко ли мацки беше свалял във фитнеса по този начин.

— Колко са? – попитах го, защото той броеше през цялото време.

— Деведесет и четири. – отговори леко задъхан, а аз се ококорих, заради това.

— Колко правиш по принцип? – беше ми любопитно да разбера това.

Той не отговори веднага. Искаше да си завърши опорите. Знаех че беше силен, и че нямаше проблеми с каквито и да е тежести, но не очаквах чак толкова. За възрастта му беше добре. Доста добре бих казала. Усещах как мускулите му се стягаха при оттласкването, което ми правеше впечатление. Беше ми интересно, защото си беше друго мъж да се хвали, че може да направи толкова с петдесет и пет килограма отгоре му и то на такава възраст. Щом ги направи сто, аз станах от гърба му и се пренесох на дивана, където беше Зет и през цялото време ни гледаше с интерес. Явно до сега Мишо не беше тренирал с някое момиче пред него, защото идваше и ни душеше от време на време. Даже започна да ляга и става в ритъма на Мишо, което ни накара да се разсмеем. Сега той избърсваше потта от челото си, където и черната му коса беше полепнала по него.

— Правил съм до двеста. Но сега още навлизам в това. Цял месец нищо не правех и сега изведнъж да натоваря тялото си с тежки упражнения няма да бъде много удачно. – каза ми.

— Ясно. Това е брутално. – изкоментирах, когато телефона му звънна.

— Дай ми го. – той протегна ръка към мен и аз му подадох телефона. – Кажи, Асене? – започна директно и започна да върти очи из помещението. – Ъм... в други ден ли е? Толкова скоро? Мамка му! – той потърка клепачите си, докато Асен му говореше нещо в слушалката. – Виж, изслушай ме. Знаеш какво е положението сега и няма да мога да дойда.

Да отиде?!

— Къде? Къде трябва да отидеш? – преместих се на пода пред него, а той сложи показалец върху устните ми, за да мълча.