Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

14 глава

Сексът е най-хубавото лекарство. Една нощ изпълнена с добър секс може да реши всички проблеми.

Грейс Джоунс

МИХАИЛ

Бях пред вратата на апартамента на Румяна. Жените можеха да завъртят всичко в своя полза. Но това, че някой си беше позволил да повиши тон на моята розичка, ме караше да откачам. Начина по който плачеше по телефона, означаваше, че и на нея много и се беше насъбрало. Блъсках по вратата и ѝ виках да отвори. Щях да изкъртя копчето на звънеца, за да звъня, но тя не отваряше. След малко щях да разбия вратата. Мама му стара, защо не си извадих ключове за апартамента ѝ?

— Престани да блъскаш! Тук има и други хора! – някакъв мъжки глас достигна до мен и се обърнах, за да видя толкова смелият индивид, който пребледня, след като ме видя.

— Я пак? Не ме интересуват другите хора! Ако не искаш да ти набутам дулото на пистолета в устата ти и да ти пръсна мозъка, се прибирай от там, откъдето си изпълзял! – тръгнах към него, но около ръката ми се уви нещо, което веднага ме спря.

— Съжалявам, наистина. Няма да се повтори отново. – побърза да каже Румяна и след това ме дръпна. – Влизай в апартамента ми преди да са извикали полицията!

Тя ме блъсна към отворената врата и за последно се извини на онзи мъж. Буквално ме срита да влизам и след това трясна вратата. Имах чувството, че щеше да я изкърти. На нея гледам, че не ѝ беше направило впечатление. Беше по едно черно бюстие, което сякаш ѝ беше малко, защото едва побираше гърдите ѝ. Беше само по едни къси панталонки, които и преди носеше, защото ѝ били удобни. Застана пред мен и се облегна на стената, гледайки ме с враждебен поглед. Пъстрите ѝ очи бяха бесни, но и зачервени - сигурен признак, че беше плакала.

— Розичке... – тръгнах към нея, но тя разпери ръка към мен в знак да не се доближавам, от което ме заболя.

— Не, Михаиле! Имаме нужда от почивка един от друг. Вижда се, че нещо не се разбираме като хората. Съжалявам, че искам да се справям добре в работата си и се опитвам да я свърша колкото мога по-бързо, за за можем да имаме време за нас. И никога не съм казвала, че на теб ти лесно, защото знам, че не ти е. Да започнеш законен бизнес, след като си свикнал с беззаконието, е възможно най-трудното нещо и знам, че ти все още навлизаш в тази сфера. Аз също. До сега не съм имала законна работа. Разбирам те напълно, но ти сякаш не разбираш мен. Явно наистина щом си свикнал сам, то не можеш да обикнеш да има някой до теб. Затова ако искаш ме забрави, убий или каквото си искаш прави. Аз си скъсвам задника от работа, а ти си мислиш, че ти изневерявам? Не знаех, че ме виждаш по този начин. Да, на сватбата допуснах грешка, но нека ти припомня, че тогава не бяхме заедно и не знаех за чувствата ти към мен. Ако знаех никога, ама никога нямаше да направя това.