Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

18 глава

РУМЯНА

Бях се вмъкнала в клуба, но преди това се бях свързала с Кристъл, за да може да замаже положението, ако случайно Мишо тръгнеше да ме търси в апартамента пък мен ме нямаше. Една от мутрите ме придружаваше до офиса на Илиян Станев. Сърцето ми биеше учестено, имах чувството, че щеше да изскочи. Треперех не само от притеснение, но и от нерви. Исках всичко най-накрая да се приключи и да спра да се тормозя. Ако това, което Косара каза за Елена се окажеше вярно... не знаех какво трябваше да правя след това. Дали трябваше да споделя това с Мишо, или просто трябваше да си го пазя в тайна? Опитвах се да предвидя реакцията му като разбере, че неговата първа любов не е била тази, за която я е мислил. Това можеше да го съсипе. Знаех, че щеше да бъде разстроен, но колко точно? Знаех, че нямаше да го приеме по-леко, само защото тя беше мъртва и то от десет години, защото все пак я беше обичал безумно много. Беше ли възможно дори да загуби вяра в мен и моята любов? Особено както ме подозираше в това, че му изневерявах. Сега ако разбереше, че неговата Елена беше вършила всички тези неща зад гърба му, той вече щеше да загуби вяра в думите ми.

— Шефе, тя е тук! – каза мутрата през вратата и след това я отвори, за да вляза.

Кимнах му в знак на благодарност и със смела крачка пристъпих в кабинета му. Първото ми впечатление беше, че пода беше от стъкло и всичко се виждаше в клуба. В кабинета беше тъмно, осветяваха го някакви скрити светлини, но все пак не беше толкова лошо. Вътре беше хладно и веднага забелязах климатика, който поддържаше температурата. Офиса беше наистина голям и имаше няколко кожени дивана в телесен цвят. На единия от тях седеше мъж на възраст надвишаваща четиридесет и пет. Едната му вежда имаше белек в края, каращ тъмните му очи да изглеждат заплашително. Имаше дълга до раменете кестенява коса, която беше на вълни, за които дори аз завидях. Не можех да приема един мъж да има по-добре поддържана коса от една жена. Имаше онази половинчата усмивка, която притежаваха най-големите психопати, но въпреки това не му показах, че това негово изражение ме тревожеше. Ако бях научила нещо от СИК, то беше, че не трябваше да показваш истинските си чувства, каквито и да били те. Това може да даде преднина на този срещу теб, като знае, че те плашеше. Беше облечен в една сива тениска, която криеше някакъв масивен златен ланец, и тъмносини дънки с верига от едната страна. Имаше добра фигура, беше едър, но не и дебел. На ръката си имаше голям и масивен часовник, цял водомер. На пръстите си имаше всякакви пръстени, чак се запитах дали не му тежаха. Неговите очи ме огледаха от горе до долу, но гледах това да не ми прави впечатление.