Тез очи тъмносини - срещу ударите на живота

13 глава

МИХАИЛ

Не знаех, че да започнеш законен бизнес щеше да бъде толкова сложно и трудно. Въобще не можех да се впиша в обстановката. Всички тук ме гледаха или със страх, или с предпазливост. Имаше двама-трима, които ме гледаха със злоба. Гледах обаче да не обръщам внимание, защото щеше да свърши зле за всички ни. Трябваше да започна нов живот, заради Румяна... и евентуално бъдещото ни дете. В последно време само за това мислех. С Румяна почти не се виждахме и това ми влияеше. Когато аз ставах - нея я нямаше, а когато се връщах - тя спеше. Пък сутрините ако я засичах, тя цъкаше нещо на лаптопа и бързаше. Едва виждах пъстрите ѝ очи. Пращаше ми по някое съобщение по време на работа, но само толкова. Днес обаче трябваше да завърши проекта си и отново да бъдем заедно, както преди. Предните дни бях мрачен и не ми се чуваше за нищо и никой, но днес? Днес бях в добро настроение, заради утрото си. Ако не бях нахален и алчен, никога нямаше да успея да го направя. Но напоследък често виждах семейства по улиците и си представях как някой ден и аз щях да създам такова семейство. Исках го толкова много. Пък и така Румяна щеше да спре да работи и нямаше да се вижда с онзи льольо. Само мисълта за това, че работеха заедно и ми идеше да отида и да го убия. Ревнувах. И то зверски. Даже сънувах, че Румяна ми изневерява с този... дори вече не знаех как да го наричам. Не можех да си представя, че тя беше способна да ми причини тази болка. Нали не беше? Господи, ръцете ми горяха от желание да усетя кръвта му по ръцете си!

— Господине... всички си тръгнаха преди половин час. – информира ме секретарката ми, която беше наистина много умно момиче с много потенциал.

Леко пълничко тяло, но никак не се отразяваше на бързината и ловкостта ѝ. Носеше очила с черна правоъгълна рамка, които отиваха на формата на лицето ѝ. Имаше пухкави бузи, които лесно червеше, защото беше много бяла. Тъмнокестенявата ѝ коса често я държеше пусната, но понякога я връзваше. Беше напълно естествена и не носеше грим. Пък ако носеше беше много лек и едва се забелязваше. Беше много отговорно и умно момиче. По някой път изяждаше по някоя подигравка от другите, заради теглото ѝ, но правеха грешката, че го казваха пред мен. Тогава аз ги хранех и бързо свиваха опашка и се скриваха като поредните мишки. И какво като беше по-пълничка? И тя беше човек и никой нямаше право да я съди за това каква беше и как изглеждаше.