My Second-first kiss /Bulgaria/

Първа Глава

Поредният ден на депресивни състояния и нито един човек, който да ти подаде ръка и да те измъкне от калта, в която сам си се наврял.

За краткото време от, горе-долу 3 месеца и половина успях да разбера, че всички мъже са еднакви. Интересува ги само и едиствено сексът.

Поклатих леко глава с усмивка на лице, искам да се гръмна в момента, но е невъзможно, защото имам още поне милион варианта за излагация и срам.

- И какво се очаква да правя сега? - попитах сама себе си - ще продължа живота си, все едно нищо не е било - усмихнах се на себе си в огледалото

Чух телефонът си да звъни, бях го оставила на леглото, затова се наложи да стана от пода и да размърдам задник до леглото си.

Взех мобилното устройство и го погледнах. Касиди ми беше писала, явно има проблеми, за да ме търси, не съм общувала с нея от няколко месеца, да не кажа почти година.

*Чат*

Касиди: "Здравей, какво си правиш?"

Никол: "Отдавам се на пълна депресия 😊"

Касиди: "Ох, и ти ли? Вие с моята приятелка сте като магнит за депресия"

Никол: "Коя приятелка?"

Касиди: "Ако искаш, ще ви запозная? Всъщност ти ѝ прати покана, казва се Иви Норман."

Зачудих се за миг. Това име ми звучи много познато.

Побързах и потърсих името в търсачката на фейсбук, а щом излезе снимката на момичето бях готова да хвърля телефона си през терасата.

- Добре. Как се очаква това да ми се случва? Точно тя ли трябваше да е? Човекът, когото мразя, защото ми е откраднал приятел? - отново започнах да си говоря сама, почва да ми става навик

Изпратих поканата, за да видя до къде ще стигнат нещата и евентуално да я опозная. Хората са казали "Не съди за книгата по корицата", а тя изглежда доста голяма надувка.

Не след дълго установихме връзка с Иви. Беше ми леко притеснено да ѝ пиша, не знам защо и как, но ме беше страх да не ме напсува или обиди, защото нямаше да си държа устата затворена, но също така не виждам смисъл да се държа гадно.

*Чат*

Никол: Здрасти 😁

Оставих телефона на леглото пред себе си и за чаках отговор от Иви. Не очаквам да е мила или пък нещо от този сорт, но може поне да ми отговори на съобщението.

Не след дълго телефонът ми издаде дразнещ звук и побързах да го поема в ръце и да погледна съобщението.

Иви: Здрасти

Никол: Желаеш ли да се запознаем? 😅

Иви: Да, защо не 😂

Никол: Добре че се засмя, че да се отпусна 😂

*3 дни по-късно*

Изминаха около 3 дни, все още поддържам връзка с Иви. Разказа ми доста случки, които е преживяла и въобще не е човекът, който изглежда.

Бих казала, свита, депресирана, състрадателна. Наистина човек не трябва да съди за другите хора без да ги опознае.

Решихме да се видим. 16.11.2019г. Денят, който преобърна всичко в мен.

Беше около 13:00 часа, тъкмо слязох от автобуса и веднага писах на Иви.

Никол: Току-що слязох от автобуса

Иви: Чакай ме там, идвам до 5 минути

Прибрах телефона си и се загледах към спирката, където спираха тролеите. След точно 5 минути видях едно дребно момиче да ме приближава. На живо изглеждаше по-скоро като бунтар или нещо от сорта. Нямаше нито едно нещо цветно нещо по нея, освен бледата ѝ кожа. Дрехите по нея бяха в черно.

×××

Започвам нова история 😊 много ще ме зарадвате, ако ме подкрепите и популяризирате тази история, обещавам, че развитието ѝ няма да ви разочарова ❤️