Глава Тридесет и Девета

107 7 0
                                    

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Никол бе настъпила педала за газта, а колата хвърчеше като бясна по магистралата. Павел караше след нея, а яростта в очите му, бе преминала в адски гняв към Иви и Никол.

* Ретроспекция *

Павел падна на земята, а до него бяха разпръснати парченца стъкла, Никол се опря на близката стена и си пое дълбоко дъх.

- Време беше някой от нас да падне - изрече едва тя и взе ключивете от стъклената маса пред нея

Момичето бързо излезе от къщата и набра номера на спешна помощ, за да дойдат и да приберат Павел в болница, така щеше да има достатъчно време да вземе Иви и да избягат.

След 10 минути, Никол забеляза позната кола зад нейната, това беше Павел, който бе набрал скорост и се опитваше да настигне Никол.

*Край на ретроспекцията *

Иви стоеше пред вратата на блока, в който живееше и чакаше Никол да пристигне, тя знаеше, че ще дойде.

След няколко минути Никол спря колата пред блока и направи знак на Иви да се качи.

- Защо бързаш? Нали каза, че всичко е наред? - започна да задава въпроси момичето

- Сложи си колана и не питай нищо известно време - каза бързо Никол и отново потегли на някъде

-Той ни преследва, нали? - каза с насмешка Иви - казах ти да го убиеш! - извика ядосано тя

- Само не викай, моля те - изпуфтя Никол и настъпи още веднъж газта

- Как да не викам?! Какво е това?! - продължи да нервничи Иви

Никол завъртя волана на превозносто средство рязко и колата се завъртя по средата на пътя.

Иви се хвана за дясната ръка на гаджето си и я стисна силно.

- Млъкни, иначе те оставям тук и няма да се върна - изсъска злобно Никол

- Беб... - примълви тихо Иви

- Какво? - попита с въздишка Никол

- Зад нас... - изхлипа тя

Никол обърна глава назад и забеляза, че познатата бяла кола бе забита в един огромен орех на пътя.

Беше ѝ много чудно как не са чули никакъв шум или как не са забелязали изобщо, че тази кола се е блъснала.

Никол затвори очи за секунда и изпусна насъбралия се въздух в белите ѝ дробове, след това отново настъпи педала за газта, но този път плавно и спокойно.

My Second-first kiss /Bulgaria/Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon