Глава Четиридесета (End)

162 8 4
                                    

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Никол седеше върху нагорещеният пясък и нервно оглеждаше периметъра, докато Иви се радваше на топлата вода.

Никол знаеше какво следва от тук нататък, защото Павел вече го няма и също така няма кой да им се пречка.

Иви се приближи към Никол и седна до нея на пясъка, изглеждаше весела, радостна и имаше хубава причина, макар тя да беше смъртта на определен човек.

- От тук нататък всичко ще се промени - измърмори Никол гледайки синьото море

- Цялата власт на Бурята сега е в твоите ръце, беб - Иви се усмихна и хвана ръцете на гаджето си

- Не му искам властта и мръсните пари - изсъска Никол - ще започнем честен бизнес, ще е нещо хубаво, ще е нещо наше

- А, защо просто да не продължим със същия бизнес? Имам толкова много планове и толкова много пари ще навалят - побърза да каже Иви

* Ретроспекция *

Никол бе в моргата, за да разпознае тялото, което бе намерено по-рано. Оказа се, че наистина е Павел. Лека усмивка се настани на лицето на момичето.

- Той е. - отговори просто тя

- Тове бе намерено в жабката на колата - каза един от служителите и й даде лист бяла хартия

Беше завещание. Подписано от самият Павел, заедно с пръстов отпечатък, който бе от кръв за достоверност.

* Край на ретроспекцията *

Никол се замисли за миг. Трябваха им нови самоличности, ако щяха да започват нов живот, а ако тя не приеме завещаното от Павел, ще настане война и то апокалиптична война.

Момичето се изправи и после подаде ръка на Иви, за да се изправи също. Решението бе взето, остава да се задейства процеса.

* 23:30 Часа. Гледна точка Никол *

Стоях пред около стотина човека, хванала пистолет в едната ръка, а в другата бе нежно поставена ръката на моята любима. Трябваше официално да поема позицията на Павел.

- Не знам как се случи това или защо се случи, но нека бъде волята на Бурята! - казах с равен глас и вдигнах високо пистолета, а след това изпразних пълнителя в небето

Иви се засмя весело и даде една голяма и заслужена целувка на гаджето си.

Касиди и Даниела стояха отстрани и пляскаха едва, хорската завист граници няма, а останалата част от, така нареченият "клан" бяха доста весели и позитивно настроени. Нещата наистина започват да приемат нов, но не завършен облик.

* Край *

-

My Second-first kiss /Bulgaria/Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang