My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Двадесет и шеста

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Иви вече беше заспала след тежкия ден, но Никол се изниза внимателно от леглото за да не я усети и излезе. Чакаше Павел да дойде, за да си прибере чипа. Никой не знаеше какво има в тези чипове, които тя взимаше от всеки убит, но изглежда на него му вършеха работа и всичко вървеше без проблеми.

Павел паркира колата си пред на няколко метра от къщата, а Никол го очакваше на мини барчето, което беше острани на къщата. да беше доста рано да пие, но имаше нужда да го направи.

Павел бавно сеприближи към момичето и седна на свободният стол до нея. Никол не беше в особен възторг, че го вижда, защото знаеше, че точно той в виновен за състоянието, в което се намираха с Иви.

- Взе ли ми информацията? - попита момчето и посегна към бутилката уиски, за да си сипе

- Взех я. - каза през зъби момичето и му хвърли зъба на бар плота

- Не бъди толкова груба. Виж в какъв палат те устроих да живееш, покажи малко благодарност - изсъска злобно Павел, а Никол просто го погледна безизразно

- Изчезвай преди да съм ти напълнила скапаните черва с олово - рече с насмешка момичето и взе оставеното на плота узи.

- Тя едва ли знае, че може да станеш пълен психопат щом се ядосаш, не се познавате от толкова дълго - метна й последен поглед Павел и с бързи крачки напусна къщата

* 9:12 часа, сутринта *

Иви се бе разтичала нагоре-надолу из къщата и търсеше Никол, за да й съобщи една новина, но така и не я намираше. Касиди спря бягащото момиче и я огледа в лицето, но нямаше признаци да е друсана или напушена.

- Какво става? Защо тичаш като изгорена? - попита след обстоен преглед Касиди

- Заминаваме за Италия! - изписка зарадвано момичето

- Всъщност само ти и Касиди. - чу се пресипнал глас да казва

Двете момичета се обърнаха, за да видят кой говори и тогава срещнаха погледи с почти обезобразената Никол. Кръв течеше от устната й, от двете й вежди, също така имаше и охлузвания по лицето, ръцете и дрехите й бяха скъсани на места.

Иви бързо се спусна към гаджето си, но тя не й даде да я пипне, не искаше да я цапа, нито да я притеснява. Знаеше за заминаването на Иви и Касиди, тя го бе планирала с Павел, трябваше да им изчистят досиетата, за да живеят спокойно.

- Какво е станало? Все едно си се била с див язовец - Кас се засмя, а Никол просто се усмихна леко

- Ти няма да ми липсваш изобщо - каза в прав текст момичето и седна на кожения диван

- Чакай... как така само аз и Кас ще заминем? - попита най-накрая Иви

- Налага се, ще се върнете след няколко месеца. Ще изкарате зимата там и после ще се върнете тук - обясни Никол и стисна зъби 

- А, ти? - обади се Касди

- Ще остане тук. - Иви отговори, вместо Никол

Трите момичета просто стояха и се гледаха, но решението вече бе взето и нямаше връщане назад, каквото и да опитат да направят, щеше да е безполезно.

Иви въздъхна и отиде в стаята си, за да си вземе раницата с медицинските принадлежности и да се погрижи за Никол, а Касиди седна до момичето и просто чакаше мига, в който ще й кажат да тръгва, защото наистина не можеше да понася връзката на Никол и Иви.