* Гледна точка на Никол *
Приближих се към момчето и го прегърнах силно, а Иви бе застанала до нас и просто ни гледаше злобно. Отдръпнах се от момчето и Иви му подаде навита пачка пари.
- Ето, това е цялата сума за последния месец, нищо не липсва - изрече бавно и с мъртвешки тон тя
- Супер, знаех си, че няма да ме разочароваш, Иви - Павел се усмихна леко на момичето
- А вие... откъде се познавате? Никол не раздава прегръдки на всеки - попита Иви изведнъж
- А ..Това ли - усмихнах се нервно и почесах леко тилът си - бяхме гаджета в гимназията, но сега сме само приятели, нищо повече
- Наистина няма нищо повече. Няма причина за редвност и прибързани действия - рече закачливо Павел и потупа Иви леко по рамото
Продължавах да стоя с неловка усмивка на лицето си, не знаех как точно да реагирам на срещата с Павел. Да, всичко е отминало, беше отдавна, но все пак ми е някак гадно, имам особеното чувство, че нещо не е наред.
* Ретроспекция *
Седях на една пейка пред малко езерце в парка и четях една от най-завладяващите и романтични книги, а именно "Брулени хълмове". Бях напълно погълната от сюжета и исках история, като тази на Катрин Ърншоу и Хийтклиф, но вместо това изживявах спокойна и романтична връзка с Павел Георгиев.
Усетих как нечии ръце обгръщат талията ми. Усмихнах се леко и затворих книгата, а след това се обърнах с лице към човека, който стоеше зад мен, но не беше този, когото очаквах.
- Кристъл? - попитах изненадано и веднага се дръпнах от момичето - какво правиш? Къде е Павел?
- Мога да ти обясня всичко, само ми дай възможност да го направя - започна да фъфли едва тя, а аз прото стоях там и я гледах като ударена от гръм
- Искам първо да се успокоим, нали? Кажи ми какво става и защо идваш ти, а не брат ти? Той добре ли е? Има ли му нещо? - започнах да задавам спокойно въпросите си един след друг
- Всичко беше заради мен. Знаеш, че всеки ден Павел ти подаряваше по нещо дребно, нали? Тези подаръци бяха от мен, аз ти ги пращах, харесвам те, но не можех да ти го кажа, защото ме беше прекалено много срам и го използвах като прикритие. Чак днес събрах смелост да ти кажа - обаясни накратко Крисъл
Засмях се на казаното от момичето пред мен, не може Павел толкова време да се е преструвал, че ме харесва. Та ние дори правихме секс. Това е нещо толкова оплетено и гадно.
* Край на ретроспекцията *
- Искаш да кажеш, че сестра му те е харесвала, но я е било страх да ти каже? Тоест, не сте излизали наистина? - започна да вади теории брюнетката
- Не точно, но да и така може да се приеме - отговори вместо мен момчето
Облегнах се на близката стена, която беше порутена. Изчаках някаква реакция от останалите хора в тази компания, но никой не правеше нищо. Нито шушукаха, нито се побутваха, нищо.
- Влизаш в бизнеса - изстреля изведнъж Павел
To be continued...
![](https://img.wattpad.com/cover/211325802-288-k847653.jpg)
YOU ARE READING
My Second-first kiss /Bulgaria/
ActionНе всичко започва с запознанство между момче и момиче. Не всяка любов се заражда между мъж и жена. Има хора, които са различни в изборът си на партньор и това, на кого да дадат сърцето и обичта си. ° Кратки глави ° Не се препоръчва за хора, които не...