My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Двадесет и трета

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Никол прекрачи прага на добре познатият апартамент и малка усмивка се появи на лицето й, а в главата й изплуваха милиони спомени. Момичето направи няколко крачки, оглеждайки мястото от горе до долу. Тук е имало толкова много пиянски вечери, толкова много караници и най-вече срещи с други от този свят на бизнеса.

След като стигна в правилната стая, момичето се облегна на рамката на вратата и се загледа в плешивата глава на 41 годишният човек срещу нея. Както винаги Еди почистваше оръжията си и от време на време си дърпаше от свитата с трева цигара.

- Помислих, че след толкова време си сменил ключаклата на вратата, Ед - каза закачливо Никол

По възрастният вдигна глава и кървавите му очи се забиха в тези на Никол, но тя беше спокойна, знаеше, че от него няма смисъл да се плаши когато е напушен. Еди насочи черният пистолет към момичето.

- Защо дойде? Какво искаш? Взе ми всичко - каза с дрезгав глас мъжът

- Кой ти е взел всичко, за какво говориш? - попита недоумяващата Никол

- Не се прави на глупава, Касиди! - извика изнервен Еди

- Касиди...? - промърмори момичето тихо -  Ед, аз съм. Никол, не съм никаква Касиди - тя размаха ръце пред човека

Еди премигна няколко пъти и свали насоченото оръжие. Не можеше да повярва, че Никол стои пред него в отлично здраве.

- Боже мой! Ти дух ли си? Нали беше умряла - започна да размишлява на глас мъжът

- Тази трева ти е изпила мозъка - Никол извъртя очи и дръпна оръжието от ръцете на Еди

* 20:00 часът, къщата в гората. *

Иви и Касиди чакаха с нетърпение Никол да се прибере, за да видят каква е изненадата и най вече, Иви да разбере защо Никол е изчезнала без да каже и думичка.

Момичето паркира колата пред къщата, а след това слезе от нея с огромна усмивка на лице. Останалите две момичета се очудиха на доброто настроение обвзело Никол, но в момента нямаха думата.

- Готови ли сте? Взехте най- важното предполагам - каза с ведър тон Никол

- Всичко е готово, но може ли да знам къде беше без ии се обадиш? Излязла си към 16:00 часа и се връщаш чак сега, в 20:00 часа - започна да й държи сметка Иви

- Съкровище нека не се караме сега, може да почака.От теб искам от онези парализиращите отвари, които се правят. Ти знаеш какво да смесиш предполагам, нали? Окей, качвайте се в колата, отиваме на мисия, ще ви обясня по пътя какво трябва да правите - обясни набързо Никол и взе багажа на Иви

Трите момичета се качиха в колата и потеглиха с мръсна газ към мястото на срещата, като Никол управляваше превозното средство, а Иви внимателно приготвяше заръчаната смес от медикаменти, докато Касиди беше много по-спокойна и приветлива от обикновено.

- Вие двете ще ме чакате в колата, ако искате влезте с мен, но не ми се пречкайте, защото ще загубим много, нали? Дори и да ме видите в опасност не се спускайте да ми помагате, просто стойте търпеливо - каза Никол и паркира колата пред същият бар, в който бе преди няколко часа.

Иви слезе от колата, а след нея слезе и Никол, но нямаха за намерение да вземат с тях видимо надрусаната Касиди, затова я заключиха в колата.

Никол взе вече готовата отвара от ръцете на Иви и дари момичето с малка, но нежна целувка по челото.Горките хора не знаеха какво ги очаква тази нощ. Дано са гледали тексаско клане, ако не са... е, щяха да го преживеят на живо.