My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Тридесет и Четвърта

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Иви и Никол седяха на дивана и гледаха Birds of prey, филмът беше само претекст момичетата да бъдат на едно и също място, без да се карат.

Никол се прозя и изпъна ръцете си напред, но тогава рамената ѝ изпукаха непоносимо силно и Иви я погледна за миг, а след това върна вниманието си към телевизора.

- Няма ли да питаш най-после? Знам, че изгаряш от желание да ми клъцнеш главата - каза Никол и се подсмихна леко на една страна

- Каква е връзката ти с този човек? - попита спокойно момичето и спря филма по средата

- Казах ти, познаваме се отдавна, бяхме гаджета... Е, силно казано гаджета - започна да говори Никол, но бе прекъсната

- Питам каква е връзката ти с него - натърти на думите си Иви - знам, че си го чукала, просто си признай. А, онзи път, в деня преди да заминем? Ти беше зверски пребита. Защо?

Никол се обърна лице в лице към своята любима и хвана ръцете ѝ, сега беше момента да си каже всичко.

- Исках да те предпазя. Павел не е доволен, че си все около мен, и че сме заедно . Предпочетох да пребие мен, отколкото да посегне на теб. През цялото време с него сме имали само партньорски отношения, делови отношения, нищо повече. Влюбен е в мен, няма да крия, но също така е пълен психар- обясни тя и се загледа в безизразното лице на момичето срещу себе си

Иви стоеше неподвижно, дори не мигаше, а дишането ѝ беше много бавно, даже почти не се усещаше.

Никол размаха ръка пред очите ѝ, а след това изсъска от болка, явно имаше нещо изкълчено или счупено по себе си.

- Просто си искала да ме предпазиш? - най-накрая проговори Иви и очите ѝ се напълниха със сълзи

- Не бих позволила нищо да ти се случи, обичам те повече от живота си - призна Никол и стисна леко ръцете на момичето

Иви се приближи и прегърна половинката си, а след това зарида с глас. Плачеше неутешимо, сякаш някой нейн близнак е починал.

Никол погали нежно гърба на момичето и я пое в скута си, а след това я прегърна силно. Вдиша дълбоко от аромата ѝ, а после я стисна още по-затегнато в прегръдките си.

- Знаех си, че не би го сторила - изхлипа момичето на рамото ѝ

- Ще отрежа езика на наркоманката - изсъска злобно Никол

- А, с Павел какво стана? - изстреля изведнъж момичето и погледна гаджето си

- В болница е - рече просто тя и изтри сълзите ѝ - преди да дойда да ви взема от летището бях при него, имаше инцидент и е прострелян, но не е нищо сериозно.

-Знаеш ли , честно казано избощо не ми пука за него.

Иви се наведе и целуна момичето пред себе си. Никол развърза връзките на сивия анцуг, с който беше и бутна Иви да легне на дивана.

- Недей, спри ..наистина сега не е момента за това - каза Иви като се мъчеше да отбягва погледа на Никол

-Защо? Какво има? - попита Никол объркана

Иви знаеше, че трябваше да каже на Никол за случилото се в Италия, но не знаеше как. Не искаше да разваля момента на крехко премирие между тях и да породи нов скандал. Но друг момент нямаше да има, ако чакаше повече щеше да стане по - зле. 

"Сега или никога" - помисли си притесненото момиче