My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Тридесет и първа

* Гледна точка на Никол *

Павел ме изрита с крак, за пореден път и мускулите ми не издържаха на напрежението. Исках да върне Иви и Касиди, трябваше да ги върне, не може да ги остави да гният там.

- Какво искаш? Я, повтори! - извика гневно потният мъж в лицето ми

- Искам да върнеш Иви и Касиди тук - едва успях да кажа и се усмихнах срещу разгневеното лице на момчето

- Шибаната кучка! - изрева Павел и ми удари един много здрав шамар

Извърнах глава на една страна и усетих как крайниците ми започнаха да се предават, малко, по малко.

Така се случи и предният път. Исках да им изчисти досиетата, но той реши да ги прати да пренесат стока през границите. Спука ме от бой, признавам си, че трудно се възстанових, но си заслужаваше, защото той се съгласи да им изчисти досиетата.

- Станала си още по-голям инат, Никол. Поставяш ме в такива ситуации, че да те спукам от бой, но ти пак да си знаеш твоето - каза момчето с лека усмивка на лице - куршум ли искаш? Защо не ме слушаш и приемаш? Аз те обичам, а ти? Отблъскваш ме и ламтиш за вчерашна пикла!

- Млъквай! - извиках, вече събрала някаква енергия - не смей да говориш за нея по този начин! Ти не знаеш какво е обич, не знаеш какво е любов! - хванах се за дивана и бавно се изправих - ти си едно куче, което е научено само и единствено да хапе

- А, искаш ли това куче да ти отхапе главата? Знаеш, че съм способен - каза с равен тон, Павел

- Това ли е любов? Така ли ще ми покажеш, че ме обичаш? - засмях се, но веднага съжалих, защото всяка част на тялото ме болеше зверски много

Поех си дъх и го погледнах, опитвах да бъда възможно най-студена. Искам Иви тук, така че ще стане с него или без него.

- Напусни къщата ми. Обещавам ти, че каквото и да ми струва, ще ти пръсна черепа, ако падне дори и косъм от главата на Иви - стигнах зъби и забих студеният си поглед в Павел

Момчето поклати леко глава и извади оръжие от черното си сако. Обърна се към мен и го насочи към главата ми, делеше ни разстояние, не повече от 2 метра. Няма как да пропусне от такова разстояние. Чу се изстрел, а след това всичко отихна.

* На следващият ден. 22:00 часа, летище София *

Стоях пред сектора, където трябваше да излязат Иви и Касиди. Бях се екипирала добре, раните по тялото ми не можеха да се забешежат, но пък тези по лицето ми се виждаха от километри.

Повдигнах леко слънчевите очила, с които бях, за да скрия посиненото си око и тогава ги видях как се приближават към мен.

Усмихнах се с нацепените си устни и зачаках любовта на живота ми, да ме дари с топла прегръдка.

- Добре дошли! - поздравих и обърнах глава към Иви

- Не е учтиво да си с очила, докато ни посрещаш - измрънка тя и ме подмина

- Сгазила си много яко лука - каза с насмешка Касиди и тръгна след Иви

- Знаех си, че вината ще падне върху мен - измърморих и тръгнах след двете момичета