My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Двадесет и първа

* Гледна точка на неутрален разказвач *

-Какво беше всичко това? Чувствам се много объркана - каза Иви, след като Касиди затръшна вратата на стаята си

- Не виждаш ли, че не е на кеф и се мъчи да развали нашето щастие - отговори Никол, все още ядосана

- Ами... да, видя ми се странно. Мисля си, че е странична реакция от това, че спрях да и давам морфин. Ами, ако се е пристрастила вече? - започна да размишлява брюнетката на глас

- Казах ти, че ще стане така! Знаех си!

- Не ми викай, ако обичаш. Направих всичко, както трябваше, за да ѝ помогна. Всичко ще бъде наред - започна да я успокоява момичето

- Все си мислиш, че ти знаеш най-добре от всички и винаги можеш да се справиш с всичко сама. Никога не ме слушаш! Винаги сама взимаш важните решения, без да се допитваш до мен.- повиши тон Никол ставайки от мястото си

- Госпожица невинност. Не ми се карай. И аз можеше да ти вдигна скандал за това, че си премълчала нещо толкова важно, като имаше шанс да ми кажеш - започна да се отбранява Иви

- О, не започвай, моля ти се! Ти ми каза, чак когато живота ни беше в опасност и ситуацията те притисна до стената! Не ми се прави на светица, Иви! Нещата са различни, аз бях приключила кратката си история свързана с тези неща. Беше зад гърба ми - продължи да упорства момичето на свой ред

-Винаги намираш извинение. Как ще се извиниш, че се правиш, че не виждаш как бившият ти приятел флиртува с теб пред очите ми?

- Ти си непоправима. Това е прекалено! Няма нищо такова, не си измисляй! - изкрещя Никол

Момичето тръгна към вратата, за да излезе на чист въздух и да успокои нервите си. На крачка пред вратата, Иви я хвана за ръката и с едно умело движение успя да задържи Никол. Беше я притиснала здраво към себе си така, че да не може да се отскубне и момичето бе принудено да остане в затегнатата й прегръдка с гръб към Иви.

-Нека се успокоим, нали. Ще те пусна, когато съм сигурна, че си спокойна и няма да ме удариш или замериш с нещо. Оставаме тук и ще решим проблема сега. - започна да говори спокойно Иви

-Беби... пусни ме или ще го отнесеш ти - отвърна Никол с престорено спокоен тон

-О, не любов моя. Оставаме така, докато не разрешим проблема. Сега отговори ми на въпроса. Ядоса се повече от мисълта, че Касиди все още има чувства към мен, отколкото от въпроса с бизнеса, нали?

Последва неловко мълчание от страна на половинката й. Това за нея беше явен знак на съгласие.

-Признавам, ядосана съм ти. Но разбирам защо си крила от мен. Също така разбирам и защо ревнуваш от Касиди. - каза Иви и леко отпусна стегнатата прегръдка

Никол отново не реагира по никакъв начин на казаното.

-Въпроса е, че мога нагледно да ти докажа, че не трябва да се притесняваш от Касиди - Иви сниши тона до шепот и започна да целува Никол по врата

-Все още съм ти ядосана... но може би ще се разберем - отвърна момичето и се засмя леко

- Интересуваш ме само ти. Никой и нищо друго не застава над теб и бих захвърлила всичко, само да съм с теб. - докато говореше, тя усети как Никол започна бавно да се отпуска и сама да търси физически контакт помежду им

Никол бавно се обърна с лице към Иви и я погледна в очите. Секунда по-късно вече знаеше, че двете мислят за едно и също. Хвана я за ръка и отново си личеше, че вечерта ще завърши по същия начин като предната - със страстен секс за сдобряване.