My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Тридесет и Пета

* Гледна точка на Никол *

Стоях и гледах момичето пред себе си, изглеждаше повече от неспокойна, изглеждаше като буреносен облак, готов да връхлети с ужасен гръм.

- Казвай, цялата съм в слух - рекох бавно и спокойно

- Наистина, няма да ти хареса, възможно е да ме запратиш в деветия кръг на ада, ако ти го кажа - издърдори Иви с треперещ глас

Това вече, наистина ме притесни. Какво толкова може да се е случило в Италия? Кое е толкова потресаващо, че да я пращам чак в деветия кръг на ада?

Докато чаках Иви да сподели, така тревожните си мисли, се чу звън на телефон, идващ от лявата ми страна на дивана.

* Разговорът*

- Време е за шоу - изрече нежен женски глас от другата страна на линията

- Дани, наистина не е времето сега - изпуфтях

- Но те са тук, трябва да вземем скапания чип! - рече ентусиазирано момичето

- Хубаво. - казах просто и прекратих разговора

Обърнах се към Иви, а тя беше забила погкед в земята. Не можех да я гледам такава, но работата си е работа и трябва да се свърши.

- Миличка, отивам да свърша нещо и ще се върна до полунощ, чу ли? Няма да се забавя и миг повече. - обясних, а тя кимна леко с глава в знак на съгласие

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Никол изгаси двигателя на колата си и слезе от нея. Изглеждаше доста уверена в себе си, а и нека признаем, че раните и синините по лицето и ръцете ѝ, придаваха много внушителен вид.

Даниела чакаше Никол пред големите врати на нощният клуб "Сова", доста отрепки идваха на това място, за да се полюбуват на прекрасните тела, които имаха младите девойки, както и да се наливат с евтин алкохол до припадък.

Тази вечер беше ред на един определен човек и точно Дани, ще влезе в ролята на изкусително парче.

- Най-после - каза с раздразнен глас тя и извъртя очи - мислех вече да влизам и да се оправя сама

- Упокой топката, Соник - засмя се от сърце Никол. Тя знаеше, че Дани има много енергия и хъс, но не ги използваше правилно

Двете момичета влязоха почти незабележимо в клуба и Даниела с бърза крачка се запъти към съблекалните на, така наречените "звезди" в това място.

Никол потърси определеният човек с поглед и след като го намери, се запъти към него. Всички знаеха, че никол не е типичното момиче, но много малък процент го вярваха наистина.

- Здравей, Калояне - каза усмихната тя

- Ооо, Ники - момчето отвърна на усмивката ѝ - как да те наричам? Братле? Брат? Защото на момиче никак не приличаш

- Млъквай, задник - момичето се засмя и седна до Калоян

Двамата потънаха в увлекателен разговор и Никол знаеше, че много лесно може да измъкне чипа от Калоян ибез да му навреди, но все пак искаше да научи Даниела на някои трикове, защото момичето беше огън и всичко в нея крещеше машина за убиване.