My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Дванадесета

*Гледната точка на Иви*

Никол се тресеше като лист, когато най-накрая можах да се обърна и да я прегърна. Не можеше дори да говори от шок.

- Любов моя, наистина съжалявам, направих каквото можах, не трябваше да става така. - казах, опитвайки се да я изкарам от шока

Нямаше време обаче за излишни приказки. Касиди кървеше на пода и трябваше да ѝ помогна веднага. Беше немислимо да я откараме в болница. В този момент бях благодарна, че учех именно медицина.

- Съкровище, моля те помогни ми, знам, че едва се държиш на краката си, но трябва някак да придържаш раната затворена, докато аз подготвя всичко. - казах, докато я гледах в изпълнените с ужас очи

- К-какво да правя? - едва изрече тя

- Погледни ме. Дишай бавно и дълбоко. Моля те, стой до нея и притискай раната, колкото можеш. Всичко ще се оправи. Вече ги няма, в безопасност си.

Никол отиде до Касиди, която едва се държеше в съзнание на пода, в локва кръв. Както и казах притисна с трепереща ръка раната на корема ѝ.

Виждах, че и тя едва се държи. След секунди се върнах с раницата си и започнах да вадя нужните ми неща от нея, а Никол наблюдаваше всяко едно мое движение за да не поглежда към локвата с кръв.

- Какви са всички тези неща, какво ще правиш? Трябва ѝ помощ! - каза притесненo Никол

- Аз съм помощта! Това уча, мога да ѝ помогна. Не ми е за пръв път да наблюдавам подобна сцена, но доега не съм правила всичко сама. - отговорих припряно, докадто вадех от кутия в раницата си игли, пинцети, конци и всякакви други хирургически принадлежности, които взех със себе си от жилището ни вчера

С пинцета лесно отстраних коршума. Поне раната не беше дълбока и нямаше засегнати органи. Набързо промих раната, стерилизирах хирургическата игла със запалката, която държах в джоба си и бях готова да шия. Но Касиди изпитваше голяма болка и трябваше да поема голям риск като ѝ дам болкоуспокояващо в това състояние.

- Съкровище, в раницата ми има ампули, игла и спринцовка, моля те донеси ми ги и не гледай. - помолих все още треперещото момиче до мен

Тя веднага направи каквото ѝ заръчах, но докато инжектрах съдържанието на ампулата, за да успокои болките на Касиди, Никол ме гледаше с леден поглед. Когато привършвах с раната тя ме попита:

- Ив, защо този Морфин, който използва за Касиди беше в нещата ти така или иначе? Изключвам това, че явно си била запасена с всички тези принадлежности също, но Морфин... защо? - каза тя, вече посъвзела се от първоначалния шок

- Питаш дилър защо има болкоуспокояващо наркотично средство в нещата си? - казах с насмешка в опит да отбия въпроса ѝ

Никол продължи да чака отговор, вперила леден поглед в мен.

- Какво? Да не мислиш, че се друсам? - попитах издразнена, но секунда по-късно осъзнах, че тя точно това си мислеше - Казах ти, че не употребявам никакви боклуци! Наистина не ми вярваш за нищо!

- Ами как се очаква да ти имам доверие, след като се оказа, че криеш такива неща от мен?! - извика с ярост към мен

След като пренесох Касиди на леглото в съседната стая, се върнах при моята любима в хола, която гледаше в една точка без да може да реагира, заради насъбралия се стрес и шокът, през който мина. Реших просто да почистя бъркотията и да не я закачам.

- Сега надруса и нея - измърмори тихо тя, но успях да я чуя

-ТРЯБВАШЕ ДА Я ОСТАВЯ ДА СЕ ГЪРЧИ ОТ БОЛКА ЛИ? - извиках аз в ярост, едва контролирайки емоциите си - Разбирам си от работата, Морфина се дава в болниците, при силни болки. Нищо няма да ѝ стане от еднократно приложение.

- Права си, все пак ти си тази, която се занимава с наркотици тук - закачи се като кукичка тя

- Легни и се опитай да поспиш - казах с равен тон отправяйки се към зеещата отворена врата, вадейки цигара от кутията си

- Все едно ще мога. Но ти винаги можеш да ме приспиш - отвърна ми заядливо тя

Спрях се на входа и с гръб към нея казах:

- Съжалявам, че разбра по този начин. Поне те спасих от онзи нещастник. Нямаше да си простя, ако ти се беше случило нещо - процедих с мъртвешки тон и излязох навън