* Гледна точка на неутрален разказвач *
Павел прекрачи прага на голямата къща и по този начин провали спокойствието, което бе настъпило за кратко време там. Никол погледна момчето на входната врата с погнуса и бавно, но умело извади оръжие и го насочи към него, а той се засмя с цяло гърло.
Иви стоеше плътно до Никол и не се отделяше. Двете момичета знаеха, че няма да се отърват от Павел лесно, а може да се каже, че ще е и невъзможно. Момчето започна да крачи към двете момичета, а те бяха като скали-не помръдваха и мускул.
- Браво на вас, добре сте си поживели за кратко време - изсъска хапливо през зъби той
- Трябва да ни оставиш намира, Буря - каза с равен тон Никол - свършихме твоята работа, взехме и последния чип, а предполагам той още същата вечер е пристигнал при теб.
- Малка ми... невинна, Никол - започна да мърмори той с нежен глас - знаеш, че ми принадлежиш, миличка. Белязах те, знаеш, че каквото Бурята бележи-негово е за вечността
Никол въздъхна, знаеше, че той е прав. Знаеше, че да се замеси с Иви беше пълна грешка и също така знаеше, че е напълно въможно да я убие, разчлени и даде на кучетата. Беше време за задействане на план Б, което не беше никак за предпочитане, но момичетата нямаха почти никакъв избор.
- Нека сключим сделка. Аз оставам с теб, но Иви, Касиди и Данела си отиват и няма да ги закачаш изобщо. Забравяш, че са живи. - каза с твърд тон Никол, решена да направи опасна крачка напред
- Така да бъде, но аз също имам едно-две условия. Няма да поддържаш никакъв котакт с тях, те също ще забравят, че ти съществуваш - изрече бавно Павел, а ехидна усмивка се показа на бялото му лице
- Така да е. - въздъхна момичето и се обърна към своята любима - довери ми се - прошепна тя и дари устните й с малка целувка
* 30 минути по-късно *
Иви триеше търкалящите се сълзи от бузите си, а Касиди и Дани се опитваха да повдигнат духа й.
Трите момичета се качиха в черната кола, а щом затвориха вратата, се виждя как Никол се затича към колата, а от лицето й отново течеше кръв, а синините бяха станали още по големи и тъмни.
- Върни се тук! - извика Павел и хвана момичето за косите, като по този начин я спря на място
- Слизам! - каза Иви през сълзи и хвана дръжката на вратата, но шофьорът я заключи - НЕЕ!! - извика с цяло гърло момичето
* Гледна точка на Никол *
И двамата знаем защо ям този бой, но и двамата знаем, че това няма да остане така. Един от нас ще остане жив, не може и двамата да останем живи, защото това ще е борба за вечността.
BẠN ĐANG ĐỌC
My Second-first kiss /Bulgaria/
Hành độngНе всичко започва с запознанство между момче и момиче. Не всяка любов се заражда между мъж и жена. Има хора, които са различни в изборът си на партньор и това, на кого да дадат сърцето и обичта си. ° Кратки глави ° Не се препоръчва за хора, които не...
