My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Осемнадесета

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Касиди, Никол и Иви стояха по средата на разхвърляната къща. Касиди бе все още леко замаяна, а ръката й постоянно притискаше вече, не толкова прясната рана, под очите й се виждаха доста големи кръгове, лицето й беше изгубило цветa си, а устните й бяха сухи и напукани. Грозна гледка.

Никол и Иви се гледаха непрекъснато в очите, сякаш играеха на онази игра, в която не трябва да мигаш, но всъщност в момента бяха по средата на скандал, затова и къщата бе нагоре с краката.

- Не мислиш ли, че трябваше да ми кажеш тази подробност? - попита видимо раздразнената Иви

- Виж, и двете сме скрили подобни неща от другата, така че сме квит. Не ми дръж сметка, окей? - рече спокойно Никол и започна да събира разпръснатите възглавници от земята

- Ще ти държа сметка много ясно! Ти ми вдигна скандал, а аз да си мълча ли? Защо, по дяволите, не ми каза?! - изрева още веднъж разгневена до краен предел Иви

Никол пусна възглавниците на земята и погледна Иви с един поглед, който би могъл да накара всеки да се разреве, но Иви не трепна дори. През това време Касиди просто стоеше отсрани и се мъчеше да навърже нижките сама, защото се бе събудила преди едва 30 минути и се озова по средата на зверски скандал. Не знаеше какво е станало, но знаеше, че не е моментът в, който би могла да попита освен ако не искаше да го отнесе тя.

- Аз бях спряла с това много отдавна, а ти го вършиш непрестанно, така че се довлечи  до мен и ми помогни да почистя - едва каза през зъби от яд момичето

- Не ми казвай какво да правя! Ще почистя,ако искам - измрънка Иви, вече разтресена от нерви и излезе навън да се успокои тряскайки вратата след себе си

* 40 минути по-късно. *

Трите момичета вечеряха спокойно, без никой да казва нищо. Всеки се беше намръщил и ровеше в своята чиния.

Касиди остави приборите си до чинията и отпи малко вода от стъклената чаша пред себе си, след което огледа добре Иви, а след това Никол. Нито едната не поглеждаше другата, просто гледаха намръщено настрани.

- Може ли да попитам нещо, Ив? - най- после се престраши да попита Касиди

- Разбира се. - Иви остави приборите си до чинията и насочи вниманието си към Касиди напълно игнорирайки присъствието на Никол на масата

- Какво болкоуспокояващо ми даваш от около 3-4 дни? - попита момичето и отново отпи от чашата си с вода

- Морфин, беше най-доброто решение. Бързо се справя с болката и е доста силен.  Но не се надявай на повече болкоуспокояващи, защото раната ти е започната да зараства успешно. Болката трябва да е намаляла доста и да е поносима без болкоуспокояващо. Не искам да поемам излишен риск ако ти дам още. - обясни накратко Иви, а след това взе чинията си отиде, в кухнята

Касиди прекрасно знаеше какво представлява морфина и какви са действията му и страничните му ефекти - все пак тя учеше заедно с Иви в университета. В момента искаше да обмисли нещата на спокойствие.

- Ще си лягам, много съм изморена - измърмори Касиди като оправдание и бързо се измъкна от мястото си на масата

Никол взе чинията си и също отиде в кухнята, а там беше на косъм да изсипе цялата храна върху Иви...

To be continued...