Killing Stalking | Boyxboy

✖27✖

Настоятелното натискане на звънеца бе накарало Хендери да изтича до входната врата. Приемните му родители бяха излезли преди около два часа и предполагаше, че бяха те. Не искаше да ги ядосва затова бързаше да отвори.

Не очакваше да види Шяоджун на прага, лицето му обляно в сълзи.

- Шяоджун!? - Хендери бързо го предърпа в прегръдките си и затвори вратата. - Защо плачеш? Какво има?

Русокосия се сгуши в него, започвайки да плаче още повече.

- Р-родителите м-ми...

- Да не са ти направили нещо!? - Хендери го отдели от себе си, за да може да го погледне.

- Те знаят... Знаят за нас.

- Но как?

- Р-роди-телите ти дой-д-доха вкъщи и и-им р-раз-казаха. Избя-гах. Н-но те сигурно скоро ще п-пристиг-нат тук. - изхлипа той.

Нямаха време за губене. И преди бяха обсъждали да се махнат от града, но сега вече нямаха друг избор. Хендери поведе Шяоджун към горния етаж и влязоха в спалнята му Хендери, извади куфар от килера и го разтвори после започна да слага дрехите си вътре без дори да ги сгъва. Нямаше излишно време за губене.

- К-какво правиш? - Шяоджун избърса сълзите си.

- Махаме се от тук.

- Но къде ще отидем? Няма къде да отидем.

- Ще се махнем от града и ще започнем от начало далеч от тук. - Хендери пристъпи към него. - Няма да позволя да ни разделят. Не мога да живея без теб. Ти си единствената ми причина да бъде щастлив.

Чернокосия го целуна нежно.

- Обичам те. - Шяоджун зарови лице във врата му.

- И аз теб. Толкова много.

За момент и двамата бяха обнадеждени, че имаха шанс да бъдат щастливи на далеч от този град. Без всичко през, което им се налагаше да преминават всеки ден.

Но всичката надежда изчезна в миг щом вратата се разтвори.

Родителите и на двамата влязоха в стаята и бащата на Шяоджун го издърпа от Хендери грубо, после го зашлеви през лицето и го блъсна на пода.

- Шибана курва! - каза през зъби той гледайки с отвращение към сина си.

- Не го докосвай! - извика Хендери и тръгна към по-възрастния мъж, но баща му улови ръцете му и го задържа на място.