Дойонг гледаше втренчено към момчето пред себе си, очите му несъзнателно бяха започнали да се насълзяват.
Не можеше да повярва на това, което виждаше.
Нима наистина бе той?
- Дойонг, аз... - Започна момчето, но бе прекъснато от чернокосия, който обви ръце около него и го предърпа в прегръдка.
- Шяоджун, не мога да повярвам. - засмя се от радост Дойонг, няколко сълзи потичайки по бузите му.
Не можеше да повярва, че русокосия наистина се бе върнал.
- Дойонг ще ме задушиш. - изхленчи Шяоджун.
Чернокосия се отдръпна и се усмихна широко на русокосото момче пред себе си.
- Влизай, не стой навън. - подкани го той.
Шяоджун влезе и Дойонг затвори след него. Той го поведе към кухнята където Джехьон все още закусваше и го чакаше да се върне. Щом видя непознатия Джехьон се намръщи, чудейки се какво правеше тук и защо Дойонг изглеждаше толкова щастлив.
- Дже, това е Шяоджун. - обясни му Дойонг. - Преди малко ти бях споменал за него.
- Да, но така и не разбрах, кой е.
- Момчето, което Хендери обича.
- О, сега разбирам. - Джехьон се усмихна, за момент го бе обхванала такава ревност и то безпричинно. - Здравей аз съм Джехьон
- Да, той е гаджето ми. - заяви гордо Дойонг.
Шяоджун се усмихна.
- Кога пристигна тук. Видя ли се с Хендери... - докато каза това Дойонг замлъкна.
Хендери имаше връзка с ЯнгЯнг. Нямаше си и на представа как би реагирал Шяоджун. Сигурно щеше да е съсипан. Все пак се бе върнал само, за да открие, че момчето, което харесва бе с друг.
Дойонг бе убеден, че Хендери не обичаше Янг и щеше да го забрави в мига щом видеше Шяоджун и това усложняваше всичко. Накрая във всички случаи щеше да има някой наранен.
- Не съм ходил при Хендери. - каза Шяоджун тихо. - Не можех да рискувам, защото родителите му можеха да са там.
- Колкото до родителите му. - Дойонг се почеса по тила. - Тях ги няма вече.
- Няма? Какво имаш предвид?
- Това е много дълга история. Мисля, че Хендери ще е най-добре да ти каже. - Дойонг побърза да смени темата. - Ами ти? Как избяга от родителите си?
YOU ARE READING
Killing Stalking | Boyxboy
FanfictionНуждата от любов бе превърнала ЯнгЯнг в преследвач, в някой който много хора биха нарекли психопат. Липсата на любов бе превърнала Хендери в чудовището, което е. Две момчета, които са коренно различни и същевременно толкова еднакви.