Killing Stalking | Boyxboy

✖35✖

Хендери погледна през шпионката, за да види кой е. Щом разбра, че е Дойонг се успокои и отвори.

- Влизай. - Хендери му се усмихна и му направи място.

Дойонг пристъпи навътре, а другия затвори след него. Почти веднага погледа му попадна върху все още седящия на пода ЯнгЯнг. Лицето му бе зачервено, целуя бе облян със сълзи и имаше кръв стичаща се от носа му.

Дойонг погледна укорително към Хендери, който от своя страна се намръщи.

- Явно прекъсвам нещо. - каза Дойонг.

- Нищо. Имахме малък спор, но вече всичко е наред. - Хендери се усмихна на ЯнгЯнг. - Нали?

- Д-да. - побърза да отговори русокосия.

- Няма ли да му помогнеш? - Дойонг скръсти ръце. - Лицето му е в кръв?

Хендери въздъхна. Знаеше, че сега щеше да получи дълга лекция от Дойонг, съдейки по това колко укорително го гледаше.

- Янги искаш ли да ти помогна?

- Н-не. Сам ще се справя. - той се изправи, тялото му все още трепереше и тръгна към банята.

Щом ЯнгЯнг влезе, Дойонг хвана ръката на Хендери и го заведе в кухнята.

- Какво по дяволите си му направил!? - твърдия тон в гласът на Дойонг, накара Хендери на сведе глава виновно.

- Той ме ядоса. - защити се той.

- Какво толкова е направил, че да го пребиеш, мамка му!

- Хвърли снимаката ми с Шяоджун. -изхленчи Хендери. - И не съм го пребивал. Ударих го няколко пъти, а после го бутнах по стълбите.

- Виж, до сега не съм се месил, но и не знаех какво е положението. - Дойонг го гледаше сериозно. - Мислех, че изпитваш нещо към ЯнгЯнг. Сега обаче разбирам, че съм грешал. Какво искаш от него изобщо?

- Той... Шяоджун ми липсва.

- Какво общо има Янг с това?

- Той ми напомня на Шяоджун. - Хендери придоби натъжено изражение веднага щом заговори за него. - Гледаме с такава обич, точно като Шяоджун.

- Но ти не го обичаш.

- Разбира се, че не. Аз обичам единствено Шяоджун.

-Тогава защо е всичко това!? - Дойонг започваше да се ядосва. - Играеш си с чувствата  му, горкото момчета наистина е влюбено в теб!