Killing Stalking | Boyxboy

✖16✖

Хендери влезе в стаята си, където знаеше, че беше ЯнгЯнг. По-малкия не излизаше от както се бяха върнали сутринта и вече започваше да му лази по нервите повече от обикновеното.

Видя по-малкия да лежи на леглото и се приближи към него.

- Ставай, приготвих ни обяд.

- Не съм гладен. - отвърна троснато ЯнгЯнг.

- Виж какво, започвам да губя търпение! - извика Хендери.

Янг потръпна и се изправи, не искайки да го провокира.

- Защо винаги трябва да ме ядосваш? - Хендери хвана ръката му и го задърпа след себе си към първия етаж.

Янг го следваше като от време на време се препъваше.

- Довечера ще излизаме и да не си посмял да ми правиш подобни номера, ясно ли ти е?!

- Д-да, съжалявам. - гласът му потрепери.

- Не почвай пак да ревеш, че ме дразниш.

ЯнгЯнг прехапа устна и замълча.

Чу се звънене и Хендери го пусна. Посочи му към всекидневната и Янг побърза да отиде там. През това време чернокосия се запъти към входната врата. Отвори и едва успя да сдържи желанието да извърти очи щом видя Сиченг.

- Добър ден сър. Мога ли да ви помогна с нещо? - Хендери се усмихна широко.

- Всъщност да. Връщам се отново във връзка с изчезналия мъж на име Сангмин.

- Да, спомням си. Но защо идвате при мен?

- Разговарях със свидетели на последната нощ на Сангмин преди да изчезне. Според събраната информация, е видян да напуска бара с момче доста по-младо от него на име Хендери. Странна случайност.

- Не разбирам какво се опитвате да ми кажете. - Хендери бе спокоен както винаги, фалшивата любезна усмивка бе напуснала лицето му, само за да я замени с престорена невинност.

Нямаше от какво да се притеснява. Трупа го нямаше и се бе погрижил да заличи всички следи. Не беше възможно да намерят доказателства, за да го обвинят. А без такива, показанията на свидетели нямаха никаква сила срещу него.

- Искам да огледам дома ти.

- Разбира се. - Хендери отстъпи в страни.

Сиченг пристъпи на вътре започвайки да оглежда.

- Нужно ли е да ви придружавам сър?