Killing Stalking | Boyxboy

✖22✖

Хендери вървеше бавно към момчето. Стъпваше внимателно, без да вдига шум и се приближи към него, без изобщо да бъде чут. Хвана края на качулката и дръпна. Момчето мигновено се обърна към него, очите му широко отворени и изплашени, че бе хванат.

Лицето на Хендери бе също толкова изненадано, колкото и на другото момче.

Какво по дяволите!?

Хендери премигна няколко пъти не можейки да повярва на това, което виждаше.

Никога не бе очаквал, че именно той ще направи нещо подобно.

- Хендери мога да обясня. - защити се момчето.

- Джехьон... - Хендери се засмя. - Не мога да повярвам!

- Не е това, което изглежда! - изхленчи Джехьон.

Хендери хвърли поглед към трупа на лектора и кръстоса ръце.

- Добре де. - въздъхна Джехьон. - Точно това, което изглежда е, но имам оправдание!

- И какво е то?

- Тоя извратеняк искаше да спи с Дойонг.

- Да, знам, но нищо не се бе случило. Дойонг дори смяташе да го пребие.

- Но можеше да се случи отново. Не искам някой да направи нещо на миличкия ми Дойонг. - Джехьон стисна пръстите с в юмрук. - Затова го убих.

- За първи път ли го правиш?

- Да. Винаги съм палил много бързо и не е като да не съм се замислял да отрепя някой. Като учителката ми по математика в гимназията или онзи глупак от по-горния клас, който ме тормозеше... Както и да е, този път просто го направих. Трябваше да го направя. За Дойонг.

- Разбирам за какво говориш. - Хендери го потупа по рамото.

- Чакай, разбираш ме? - Джехьон го погледна объркано. - Не, че нещо, но... Туко-що ти казах, че съм убил човек и твоята реакция е "разбирам те".

- Чакай само Дойонг да разбере. - засмя се Хендери.

- Не! - извика Джехьон. - Не му казвай! Ще ме намрази!

- Напротив! Може и да те научи на някое друго нещо. - Хендери отново хвърли поглед към трупа. - Като например да не пренасяш трупове в чували. Това от някакъв филм си го видял, нали?

- Хендери...

- Чувалите не са подходящи. Виж го как почти се е разкъсал. Трябва да...