✖29✖

616 85 62
                                    

Хендери гледаше към телевизора отегчено. Намираше се в дома на Шяоджун, родителите му бяха до късно на работа, както всеки друг четвъртък до сега и двете момчета винаги се възползваха от това, за да прекарат време заедно.

До преди десетина минути, бяха сгушени на дивана и гледаха някакъв глупав филм и двамата не му обръщаха особено внимание на филма, а вместо това се наслаждаваха на близостта си.

Но Шяоджун бе отишъл в банята преди няколко минути и още не се бе върнал. Хендери започваше да се притеснява и стана от мястото си запътвайки се към банята.

Последния път когато русокосия се беше забавил толкова много Хендери го бе хванал да се самонаранява. Никога нямаше да забрави ужасяващата гледка. Бяха говорили след това и Шяоджун му бе обещал, че ще спре.

Хендери осъзнаваше, че това му бе начина да забрави за цялата психическа болка нанесена му от родителите и околните. Въпреки това искаше да го накара да осъзнае, че по този начин не си помагаше.

Той застана пред вратата на банята и си пое дъх, надявайки се да греши. Щом отвори гледката пред него потвърди опасенията му. Шяоджун стоеше пред мивката, с малко макетно ножче в ръка, докато китката на другата му ръка бе оголена от ръкава на блузата и течеше кръв от няколкото направени разреза.

Хендери бързо притича към него и изтръгна ножа от ръката му, захвърляйки го на другия край на банята.

- Не, остави ме! - проплака Шяоджун, очите му бяха зачервени, а по бузите му се личаха засъхналите следи от сълзи.

- Няма да те оставя! - Хендери хвана ръцете му над китките внимавайки да не докосва раните. - Обеща ми, че няма да го правиш! Знаеш ли колко е опасно!?

- Ти не разбираш. - Шяоджун спря да се дърпа и положи глава на рамото му. - Трябваше да го направя, заслужавах го.

- Не заслужаваш нищо такова.

- Напротив. Аз ти създавам само проблеми. Имаш толкива проблеми с родителите си, а ако разберат за нас ще стане по-зле. Не искам заради мен да бъдеш наранен.

- Шяоджун, кога ще го разбереш. - Хендери обви длани около лицето му и го накара да го погледне. - Никой не може да ме нарани, освен теб. Ще бъда наранен единствено ако не съм с теб. Не ме интересува какво трябва да понеса, щом е за теб си заслужава.

Killing Stalking | BoyxboyWhere stories live. Discover now