Killing Stalking | Boyxboy

✖32✖

С напредването на вечерта Хендери бе спрял да обръща внимание на Юта. Чаша след чаша, скоро не го интересуваше нищо друго освен ЯнгЯнг.

Двамата отдавна не бяха на масата при останалите. Намираха се в средата на претъпкания дансинг. Телата им бяха прилепени едно към друго,  пръстите на Хендери бяха вкопчени в кръста му, а ръцете на ЯнгЯнг обвити около врата на чернокосия.

Янг бе също толкова пиян, колкото бе и Хендери, не спираше да се усмихва, да се притиска към другия. А Хендери за първи път от много време имаше чувството, че наистина се забавляваше.

ЯнгЯнг скъси минималното останало разстояние между лицата им и го целуна. Хендери му отвърна нетърпеливи впивайки устните си в неговите. Бяха толкова опиянени от усещането да са толкова близо.

Хендери се усмихна в целувката и се отдели.

- Янги. - каза той срещу устните му.

Вдигна едната си ръка и помилва бузата му с пръсти, преди отново да се целунат.

- Какво ще кажеш да се махнем от тук? 

Хендери се подсмихна щом по-малкия закима нетърпеливо.

Пътят до дома им премина в миг. Таксито скоро паркира пред къщата и Хендери плати и помогна на ЯнгЯнг да излезе. 

В мига щом влязоха, Хендери не загуби време и зацелува по-малкия. Янг усети как краката му се подкосиха от интензивното чувство, което носеше целувката.

ЯнгЯнг вкопчи пръстите си в блузата му, щом Хендери го поведе на някъде, без да отделя устни от неговите. Влязоха в хола и Хендери бутна по-малкия на дивана, после го обкрачи и се надвеси над него.

Точно, когато лицата им бяха на сантиметри разстояние, чернокосия спря и замръзна на място, вглеждайки се в Янг.

- Янги, обичаш ли ме?

- Да. - отвърна той веднага.

- Аз не те обичам. - Хендери поклати глава и се отдръпна от него. - Не мисля, че някога ще съм способен да те обичам.

Той седна на края на дивана, а Янг се настани в скута му, надявайки се, че така ще го задържи при себе си и нямаше да излезе. 

- Но, нали ми каза, че ще се опиташ да ме обикнеш?

- Не искам да те лъжа. Не мога да обичам друг освен Шяоджун.