ЯнгЯнг лежеше в леглото на Хендери, затворил очите си и се правеше на заспал.
Последните няколко дни бяха по-добре от предишните. Прекарваше по-голямата част от деня в кухнята, а вечерта спеше заедно с чернокосия, защото му нямаше доверие да го остави сам.
Беше забелязал, че Хендери бе с доста променливо настроение. В един момент изглеждаше щастлив, но в следващия му крещеше, за най-малкото, като например, че е погледнал към него.
На моменти Янг имаше чувството, че живее с два различни човека. Никога не можеше да предвиди какво ще се случи.
Понякога Хендери просто стоеше в стаята с него, мълчейки. На пръв поглед изглеждаше така сякаш не правеше нищо, но напротив. Наблюдаваше кога ЯнгЯнг щеше да направи грешка и тогава не се замисляше преди да започне да му крещи и да го обижда.
Янг стискаше очите си, чуваше как стъпките на Хендери наближаваха към леглото. Усети как той се настани, скоро ръката му го хвана и го обърна рязко по гръб.
- Знам, че не спиш.
Янг бавно разтвори очи. Хендери го наблюдаваше съсредоточено, толкова интензивно. Не знаеше какво означава този поглед, нито какво да очаква.
Хендери го обкрачи и се надвеси над него. Янг затаи дъх и извъртя глава на страни. Скоро пръстите на Хендери минаха нежно през светлата му коса.
ЯнгЯнг го погледна колебливо и Хендери прокара дланта на другата си ръка по бузата му.
Хендери не можеше да спре да го гледа. Янг нямаше нищо общо с него, но толкова много му напомняше. Невинния нежен поглед, светлата му коса.
Хендери погълна устните му жадно, карайки другия да изпъшка тихо. Чернокосия се отдели бързо от целувката и потърси ръцете му. Преплете пръстите им и ги приближи към себе си. Погледа му забеляза следите от разрези по китките, което бе поредното нещо, което му напомни за него.
Затвори очи и приближи ръцете му към устните си.
- Скъпи, толкова те обичам. - прошепна Хендери. - Толкова ми липсваш.
ЯнгЯнг го гледаше натъжено. Хендери не говореше на него, но не разбираше защо продължаваше да го прави.
Чернокосия отново се надвеси над Янг и сля устните им. Постепенно приплъзна целувките надолу, почувства се като опиянен докато вкусваше меката му кожа.
ESTÁS LEYENDO
Killing Stalking | Boyxboy
FanficНуждата от любов бе превърнала ЯнгЯнг в преследвач, в някой който много хора биха нарекли психопат. Липсата на любов бе превърнала Хендери в чудовището, което е. Две момчета, които са коренно различни и същевременно толкова еднакви.