Killing Stalking | Boyxboy

✖15✖

- Шяоджун. - простена Хендери докато продължаваше да се забива в ЯнгЯнг.

Очите на Янг се разшириха. Нима току-що Хендери го нарече с името на някой друг? Явно това бе момчето, за което постоянно говореше. Факта, че точно в този момент споделен между тях и толкова важен за Янг, Хендери го наричаше с нечие друго име, просто го съсипваше.

Усети как очите му се насълзиха. Тялото му се отпусна на леглото, оставяйки Хендери да го използва за свое удоволствие. Янг просто плачеше тихо, същевремрнно изкарвайки стонове при всеки тласък на другия.

Хендери свърши изпразвайки се в него. Отдръпна се и легна на леглото до Янг. Той погледна към него и се намръщи щом видя състоянието му.

- Отново плачеш. Защо винаги трябва да ревеш?

- Просто ме остави! - Янг се изправи и побърза да облече халата си.

Тонът му изобщо не се хареса на Хендери, който стана и хвана ръката му придърпвайки го към себе си.

- На кого си мислиш, че говориш така!? - изръмжа Хендери срещу него.

- Пусни ме! - извика ЯнгЯнг и изблъска другия.

Грешка.

Беше грешка и Янг го осъзна веднага след като го направи.

Хендери стовари дланта си върху бузата му. Янг изпъшка и докосна с треперещи пръсти удареното място, бузата му пулсираше от силния удар, започвайки да почервенява.

- Виждаш ли какво ме принуждаваш да правя? - каза тихо Хендери. - Ти си виновен. Постоянно ме изкарваш извън нерви.

Янг го погледна, от очите му стичайки се сълзи. Хендери бе прав, ако не го бе ядосал нямаше да го удари. Чернокосия застана пред него и отмести ръката от бузата му. Приближи се и постави целувка на мястото където само преди минута го бе ударил.

- Престани да ме ядосваш. - прошепна Хендери. - Искам да се разбираме.

- Ти... Кой е Шяоджун?

- За това ли е всичко? Затова ли плачеш? - засмя се Хендери. - Защото казах името му?

Янг кимна.

- Шяоджун е момчето, което обичам. Не реагирай така. Аз съм влюбен в него, не в теб. Не го забравяй.

- Разбирам... - Янг сведе глава.

- Трябва да се радвам, че все пак си с мен.