Killing Stalking | Boyxboy

✖25✖

Дойонг и Джехьон лежаха голи на леглото в стаята на чернокосия. Джехьон бе положил глава на гърдите му, тънката завивка покриваше само долната част от телата им.

Джехьон цял ден мислеше над това, което Хендери му беше казал онази нощ. За да подходи по-лесно към темата с убийствата, трябваше да го разпита за първата му работа. Разбира се не можеше просто така от нищото да го попита, трябваше деликатно да се стигне до там.

- Мисля да започна работа. - Джехьон облегна брадичка на ръката си и погледна към другия.

- Недей.

- Защо не?

- Защото така ще прекарваме по-малко време заедно. - обясни Дойонг. - А и откъде изведнъж ти хрумна това?

- Не знам. Просто напоследък го обмислях. Но и не съм сигурен къде да започна. Твоята първа работа каква беше?

Джехьон забеляза как в мига щом го спомена изражението на лицето на Дойонг се промени. Погледа му стана тъмен и опасен, лицето му беше безизразно, но и същевременно през него преминаваха толкова много емоции.

- Дойонги?

Чернокосия го погледна и въздъхна.

- В малък магазин. Беше в квартала където живеех тогава.

- На колко беше?

- На осемнайсет. - Дойонг се намръщи. - Мразех онова място.

- Защо?

- Беше меко казано кошмар да работя там. Шефа ми беше такъв негодник, толкова много мразех това копеле.

- Тогава, защо не си напуснал?

- Не са много местата където ще вземат осемнайсет годишен, който си няма и на представа от работа. Нямах избор. - Дойонг извъртя поглед настрани заглеждайки се към прозореца. - Исках да се махна от вкъщи, затова имах нужда от работа. Родителите ми щяха да поемат само наема на квартирата и ми трябваше работа. Търпях докато не завърших.

- Тогава си напуснал?

- Ммхм.

- Защо толкова си го мразел?

- Ще кажа само, че обичаше да се възползва. Не ми се говори за това повече. Така или иначе кучия син си получи заслуженото.

- Какво е станало с него? - Джехьон можеше да предположи какво бе направил Дойонг.

Явно това е било първото му убийство.