Насочи ножът към гърлото ми и...
Отново се събудих. Оле, какви са тия сънища? Ох... Погледнах отново колко е часът - 4:32. Пфюх, мога да поспя още малко. Пък налинси написах домашните вчера в библиотеката. Легнах и пак заспах...
•••(На сутринта)•••
Алармата ми звънна в 5:00 и аз я изключих, за да не събудя мама. Слязох по стъпалата тихо, отидох до гардероба и си извадих униформата. Тя изглежта така:
Знам, знам... Отвратителна е, но няма какво да се прави. Та, отидох в банята и си измих зъбите, лицето и очите. Изкъпах се и си облякох униформата. Направих си палачинки и закусих. Оставих за мама три. Отидох да се обуя и тръгнах. По пътя за училище видях една съученичка. Тя вървеше с някаква групичка. Не отидох при тях, но като забелязах, че едно от момчетата е Джънгкук, се замислих. Как така, досега не сме се засичали напът към даскало? Да, знам, училището е разделено на две крила - за момичета е източното, а за момчета е западното, но все пак двора, игрището и парка са общи части... Както и да е. Продължих да вървя. Ето какви са ни униформите, като цяло, да:
(На униформата на момчето трябва да има логото на училището, в което учи Никол)
Това са До Хьонгсок и Гу Нара, те са дежурни тази седмица, между другото. Минах през главния вход на училището. Когато влязох в сградата се събух и си обух чехлите, и отидох в класната ни стая. Имаше още време, така че реших да поспя малко на чина. Чух, че вратата се отваря и се надигнах. Поздравихме се със съученичката ми и тя си седна. Лека полека вече всички прииждаха. Учителят влезе и започнахме час. Господинът преподаваше, а аз внимавах. След часовете, в обедната почивка, отидох да се разходя из паркчето в училището ни. Седнах на една пейка и се замислих... "Няма ли други деца като мен, които да са избрали същите предмети?"... Станах и отидох до стола, защото бях гладна. Вземах си рамен и седнах на една маса. Докато ям, усетих как някой сяда срещу мен. Надигнах си главата и видях, че това е Тае.
YOU ARE READING
Avatar: The Legend of Nicole [BG]
Fanfiction- Мамоо, кога ще ме оставиш да бъда самостоятелна? На 17 години съм вече! Пък и какво си ме повлякла тука в тоя Мол? Не виждаш ли, че е нов и магазините все още зареждат стоки? - Първо, навърши 18 години и ще те оставя. Второ, трябва да ти купим нов...