Ходех тромаво към мястото, накъдето се бях запътил. В този момент зърнах женска фигура. Никол?
~Връщаме се при Юнги и Никол, по-рано~
•Никол•Юнги караше, а аз само зяпах през прозореца. Бяхме извън града. За около половин час пристигнахме.
Уауу, къщата им наистина е голяма! Слязохме, той заключи колата и се запътихме към входа на сградата. Отидохме в хола и там ме очакваха господин и госпожа Ким.
- Добре дошла, миличка! - рече госпожа Ким с огромна усмивка на лице.
- Добре заварила! - поклоних се дълбоко.
- Ела насам. - подкани ме Юнги.
Седнахме на масата, която беше претрупана от гозби, ухаещи вкусно и се зачудих... Какво ли правят другите, смисъл Хосок и Тае.
- Е, Никол, днес, като твоят първи ден от обучението, само ще те разведем из първия етаж на къщата и дворовете. А на втория етаж се намират само спални, тоалетни и бани. - подхвана господин Ким.
(Вече ще ги пиша с имената им:
•Господин Ким - Ким Юнджин
• Госпожа Ким - Ким Сузи
/"Родителите" на Техьонг, Хосок и Юнги/)- Но първо нека хапнем. И миличка, обръщай се към нас от второ лице, единствено число или по имена, разликата в годините да не ти пречи. - вмъкна Сузи.
- Ндее. - само отвърнах аз
- Ще отида горе, да викна Хосок и Техьонг. - обади се Юнги и стана от масата.
•Юнги•
Качих се горе и първо почуках на вратата на Хоуп. Чух "Момент!" и изчаках малко преди входа на стаята му. След две минути, той отвори.
YOU ARE READING
Avatar: The Legend of Nicole [BG]
Fanfiction- Мамоо, кога ще ме оставиш да бъда самостоятелна? На 17 години съм вече! Пък и какво си ме повлякла тука в тоя Мол? Не виждаш ли, че е нов и магазините все още зареждат стоки? - Първо, навърши 18 години и ще те оставя. Второ, трябва да ти купим нов...