Досега в "Avatar: The legend of Nicole":
Нагласих си в една по-голяма раничка четката за коса, за зъби, пастата, фибички от тези черните и ластици. Вземах чорапогащник, за всеки случай и сложих някакви обувки там, колкото да не е без хич. Както съм с анцунга тръгнах към даскало.
~•~•~•~
По пътя натам, видях Еънуо. Заговорихме се, но не спряхме да вървим.
- Хей, Еънуо!
- Анньонг! Къде се загуби? От доста време не съм те виждал, че и на училище не си идвала...
- Дълга история... А ти? На репетиция ли си? - попитах.
- Да, то всички сме. Тя даже, тази репетиция е последната.
- Да, дочух нещо такова... Значи си в група?
- Мм. Казва се Astro.
- Готино име. С момчетата от класа ли, или ще има и от други класове?
- Изпусна много, докато те нямаше. Иначе да, ще има и от другите класове... При теб как стоят нещата?
- Ами... В групата сме 6 момичета, все от нашия клас сме си. Знаеш Сихьон, нали?
- Мм. Даже много добре я познавам... - смъмри той.
- Да, тя ще... Я чакай малко. Ти да не би, да каза, че много добре я познаваш??? - ококорих се.
- Такова... Може да се каже, че сме една компания и се сближихме много, това е. - изглеждаше леко нервен.
- Да не я харесваш???
- Може ли да не говорим за това? - попита леко троснато той.
- Арасо, арасо...
През останалото време ходехме в тишина. Не, че беше неловка, но.. както и да е. Стигнахме до входа, казахме си по едно "чао" и се разделихме. Той отиде към западното крило, а аз - към източното. Докато ходех по дългия коридор си чух името. Спрях се и се обърнах.
ESTÁS LEYENDO
Avatar: The Legend of Nicole [BG]
Fanfic- Мамоо, кога ще ме оставиш да бъда самостоятелна? На 17 години съм вече! Пък и какво си ме повлякла тука в тоя Мол? Не виждаш ли, че е нов и магазините все още зареждат стоки? - Първо, навърши 18 години и ще те оставя. Второ, трябва да ти купим нов...