Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Еънуо и момчетата

Тогава се сетих за вчера... Тъкмо да си отворя устата да я попитам и едно момче дойде при нас.

- Ооо, Ники, как е?

•Техьонг•

Играехме на баскетбол с момчетата, както правихме всяка неделя от десет до към два, но нещо ми грабна погледа. Видях Никол с някакво момче да влизат през главния вход на училището. Тя май му обясняваше нещо и по едно време му грабна ръката и се затичаха нанякъде.

- Техьонг-а! Играеш ли? - скара ми се брат ми Хосок.

- Продължавайте без мене...

Тогава аз тръгнах подир тях, но не исках да ме забележат. Застанах с гръб към едно дърво. Те седнаха на една пейка и извадиха кутии, явно за обяд. Почнаха да ядат... Ааагх, как ми се искаше да съм на негово място... а как я разсмиваше... Свих ръцете си в юмруци, но после се осъзнах. Ето какво ще направя! Аз отидох при тях и се здрависах с Никол. Двамата се изправиха.

- Ооо, Ники, как е?

- Ми как да е... - отговори ми тя.

- Кой е това? - попитах я и го изгледах малко преценително.

- Това е Еънуо. Родителите му и той наскоро се нанесоха в нашия блок, помоли ме да го разведа из квартала.

- Приятно ми е да се запознаем! - каза момчето до нея и подаде ръката си към мен.

Аз я поех и се ръкостискахме.

- Ким Техьонг. Нов си, а? Е, в нашето училище ли ще учиш? - почнах да го разпитвам.

- Оо. Огромно е! Не знам, как не се губите вътре!

- Ще му свикнеш. Хей, Ники, с момчетата сме на баскетболното игрище, искате ли да дойдете? - предложих и на двамцата.

- Еънуо, ти окей ли си с това?

- Мм, хайде... Ааам, между другото, ти коя година си? Изглеждаш ми като последна.

- Да, прав си. Последна съм. А ако не си разбрал, последната ти година в това училище, смесват класовете и ги разделят на две групи. В нашият клас сме 13 момчета на 13 момичета, а в другият - 14 на 14. - отвърнах му - Ако искаш, по-късно мога да те разведа из западното крило, защото не мисля, че тя те е завела до там.

Той погледна към нея, а тя му кимна. Ако си мислите, че не ревнувам, ами грешите. Още откакто ги видях да влязат заедно, ми стана гадно. Но по-късно ще си поговорим по мъжки двамцата, на четири очи и ще се разберем. Така де, повървяхме още малко и стигнахме до игрището. Те си оставиха нещата на пейката, при нашите.

- Хей, Еънуо, ела да те запозная. - казах му аз, а той дойде.

Ники остана на пейката. Оххх, не искам да я оставям сама, ама засега, докато не осъществя плана си, ще трябва да е малко... Момчето изглеждаше нервно.

- Притесняваш ли се? - попитах го.

- Малко...

- Спокойно. - рекох аз и продължих - Момчета! - викнах към останалите, а те се обърнаха - Елате насам! Искам да ви запозная с някого!

Всички дойдоха и се запознаха с момчето.

- Е, Еънуо, ти коя година каза, че си? - зададе му въпрос Кук.

- Предпоследна.

- Ооо, супер! Надявам се, да си в нашият клас, че повечето момчета или се правят на лоши момчета и говорят само за момичета, или пък не отлепят нос от учебника. Няма с кого да проведа и един нормален разговор...

- Обичаш ли да играеш баскетбол? - смени темата Джимин, между другото, в един клас сме.

- Оо. - отвърна новодошлият.

- Искаш ли да играеш с нас? - предложих аз и се опитах да изглеждам мило.

*Йехоо~ Пак съм аз. От време на време, ще ви питам по някой въпрос за книгата, а ако искате да питате нещо някой от героите, можете да го направите сега и по-нататък*

Техьонг
Никол
Еънуо
Намджун
Джин
Юнги
Хосок
Джимин
Джънгкук
Майката на Никол
Бащата на Никол
Госпожа Ча
Господин Ча

*Така, имам и още нещо да ви кажа... БЛАГОДАРЯ ВИ~ ❤️*