Avatar: The Legend of Nicole [BG]

На терасата с Еънуо

- Искаш ли? - посочих чинията.

- Не, благодаря. - отговори ми Еънуо

- Ами, тогава... Защо ме гледаш?

- Интересно ми е защо си слагаш ръката пред лицето си, докато ядеш?

- А-ааа, това ли... Просто не обичам да ме гледат, как се храня. - засрамих се малко.

- Арасо . - каза той и си обърна главата настрани. - Хапвай, няма да те гледам.

- А, нее.

Вземах с клечките последното суши и си го натиках цялото в устата. Независимо дали ме гледа, или не, аз пак си сложих ръката. Мисля, че приличах на лакома катерица, чиито бузи бяха пълни с жълъди. Сдъвках и глътнах.

- Нахрани ли се? - попита ме той, докато все още беше с обърната глава.

- Мм. (Да.)

Тогава той се обърна.

- Може ли да те питам нещо?

- Питай. - казах аз.

- Омма ми каза, че наблизо има училище и че ме е записала там. Ако знаеш къде е, ще може ли да ми го покажеш?

- Естествено! Та аз дори и уча там.

- Гамсахабнида. (Благодаря. /това е по-учтивата форма/) - зарадва се момчето срещу мен.

- Между другото и аз имам да те питам нещо. Но моля те, нека си остане между нас.

- Обещавам.

- Помниш ли какви предмети си бил избрал, когато си бил на пет, ако не е тайна, разбира се.

- Да. Те бяха замръзналата капка, почвата, зеленото листо, червеният рубин, препарираното врабче и ситните прашинки, приличащи на пясък, в бурканче. И началото на тази година, аппа ми каза, че съм бил избран, и такива работи. Не вярвам много.

- Значи е истина... - аз само погледнах към него и видях, че е объркан - Тогава дали ще се случи... Не, няма как.

- Чакай, кое да се случи? Кое е истина? - започна на ми задава въпроси.

- Ще ти обясня утре - направих му знак, да се приближи, защото не бяхме само ние на терасата - когато сме сами.

- А-ама, да не би и ти да...

- Да, тихо. Нека не говорим за това, сега.

- Арасо.

- Е, дадоха ли ти униформата? - побързах да сменя темата, за да не ни заподозре някой.

- Оо. (Да.)

- Харесва ли ти? Стои ли ти добре?

- Да, но не мисля, че изглеждам добре в нея. - почеса се нервно зад врата.

- Спокойно, ще свикнеш. Искаш ли да ти разкажа малко повече за училището?

- Да!

- Значи, училището се дели на две крила - източно и западно. В западното е забранен достъпът на момичета, а в източното - на момчета. Има и няколко общи части, като например игрищата. Три баскетбони, четири волейболни, едно за бадминтон и две за тенис на корт. Столът е голям, паркът също. Разхождаме се там, когато имаме почивки, след часовете. Библиотеката е огромна. Има доста места за сядане, лаптопи и компютри. Там, обстановката е приятна и е доста спокойно, и тихо.

- Уоу, звучи нереално.

- Водят го едно от най-големите училища тук. Ти коя година си?

- Предпоследна.

- Наистина ли? Аз също! Дочух, че всяка последна година, момичетата и момчетата учат заедно. (Гайс, споко, измислям си ':) . )

- Така ли?

- Мм. На мен, обаче, ми стана малко хладно, искаш ли да влизаме?

- Оо. Хайде.

Станахме от столовете, аз си вземах чинията и клечките и влязохме вътре. Аз отидох до мивката и измих нещата. Избърсах си ръцете в кърпата и се върнах на дивана. Гледах как всички се забавляват и танцуват. По едно време зазвуча валс. Омма се приближи с танцова стъпка към мен. По изражението ѝ си личеше, че иска да танцуваме. Луда работа. Аз само я изгледах странно, но после се примирих и станах. Все пак ми е майка, какво да я правя... Та, след малко, валсът свърши и почна нов. Видях, че Еънуо се приближава към майка ми. Той я потупа по рамото и попита:

- Може ли, да Ви я взема за този танц?

БЛАГОДАРЯ ВИИ~~~
😆❤💜💜💜💜💜