Avatar: The Legend of Nicole [BG]

С момчетата

- Нищо, де. Хайде отивай да се гласиш, че нали ще излизаш.

- Нее. Но първо ще си доизям закуската. Много е вкусна!

- Радвам се, че ти харесва. - дари ме тя с една топла усмивка.

Аз си доизядох набързо и скокнах да се оправям. Първо теглих един душ, след това се облякох, отново си сресах косата, но този път я оставих спусната и си сложих балсам за устни. Не обичам много грима. Вземах си черната раничка и сложих в нея портфейла си, мокри и сухи кърпички, кутийката с дамски превръзки, за всеки случай, прибрах ключовете си и си вземах едно доста малко шишенце вода. Вземах телефона си в ръка и отидох да се обувам. Мама ме изпрати, а аз викнах асансьора.

- Чао, омма!

- Чао, до после!

Мама затвори вратата, а асансьорът дойде.  От него, обаче излезе Еънуо. Явно е ходил някъде. Хвана ме срам и погледнах надолу.

- Хей, виждам, че си се преоблякла. Ще излизаш, нали?

- Ъъъ, да, такова... Ъъъм... Извинявай, че трябваше да ме видиш по пижама.. - много се зачервих.

- Спокойно, няма проблем. Стоеше ти много сладко. - засмя ми се малко, а аз си вдигнах главата.

- Е, аз ще трябва да тръгвам, ще се видим пак.

- До следващия път!

Влязох в асансьора. Натиснах бутона за първия етаж. Беше 12:05ч. Тъкмо докато отида до училище, ще стане и 20. Не съм фен на закъсненията. Излязох от сградата и се запътих на там. Така де, поразтъпках се малко. Стигнах и видях момчетата.

Отидох при тях.

- Анньонг! - поздравих ги аз.

- Анньонг! - казаха те едногласно.

- Уау, изглеждаш много добре! - направи ми комплимент Хосок.

- Благодаря и вие също.

- Ще играем ли? - попита Джин.

- Да играем! - каза Джимин.

- Ето ги и отборите: Намджун, Джин, Техьонг и Хосок и Джимин, аз, Джънгкук и Никол. - разпредели ни Юнги.

- М-моля? Ама аз не мога да играя баскетбол. - рекох уплашено аз.

- Спокойно, не се притеснявай и ние не сме много добри. - добави Тае

- Ама все пак сте добри, а не като мене, нищо да не знаете. Може ли да не играя?

- Ами добре, но- - започна Джънгкук, но не успя да довърши.

- И аз няма да играя! - съобщи Тае и дойде до мен.

- Какво? Как така няма да играеш!? Защо? Всъщност знаеш ли какво, не ми отговаряй. Ще играеш и точка по въпроса. - обърках се аз.

- Накарай ме. - каза той и ми се усмихна.

- И как по-точно ще стане това? - попитах го аз.

/През това време, Джин към Хосок, шепнейки/
- 100% съм сигурен, че ще станат гаджета.
- Ооо, не, няма. Познавам брат ми.
- Ай на бас. Загубилият дължи 5 бутилки соджу на другия. Става ли така?
- Става.

/Отново при Техьонг и Никол/

- Хайде да се уговорим така. Ако ме хванеш, ще играя, а ако не успееш - оставам.

- Добре, тогава!

- Ти гониш! - бутна ме той по рамото с пръст.

Той тръгна да тича из игрището.

- Чакай, какво? Яя! - бавна съм, знам.

Почнах да го гоня. Не трябваше така да се уговаряме. Та той е по-бърз от мен! Нищо де, ще дам всичко от себе си, за да го хвана. Охх, направихме вече сигурно около две обиколки на игрището и почти една на училището, като се смята, че то не е хич малко.

- Предаваш ли се? - кресна той.

- Все още не! - викнах аз, за да ме чуе.

Оф, много съм изморена, но ще продължа! Тичахме така още около 10 минути. Ааа, не, не мога повече!

- А сега? - попита ме пак.

- Ох, добре! Печелиш! - казах разочарована.

Тогава той спря. Изчака ме, а аз дотичах с 300 до него.

- Доста потичахме. Сега бавничко, а?

- Аха... - почти успях да река аз, защото бях много изморена.

- Иначе така си доста секси. - изръси Техьонг.

- Я пак?! Каква съм била? - направих се на ударена.

- Доста секси. - повтори и се засмя.

- Яяя! - ударих го по рамото - Какви са тия глупости?! - скарах му се.

- Хахаха. - смееше ми се.

- Какво? - попитах аз.